Трябваше да измисли как да се махне оттук. Но за целта беше необходимо да направи нещо, което да му спечели време, за да се измъкне.
И затова той направи единственото, за което се сети.
Хвана здраво тежкия полицейски фенер и с все сила замахна, с него отстрани към забитата в земята опашка на Рийз.
Прицели се във върха й, в най-тънката част.
Фенерът попадна точно в целта — стовари се тежко върху края на опашката. Чу се силно пукване на строшена кост и краят й мигом увисна, а Рийз изрева в агония и незабавно се отдръпна.
Суейн не се поколеба.
Скочи и погледна към двата асансьора в стъкленото фоайе. Вратите на левия тъкмо се отваряха и Хокинс, с Холи на ръце, влизаше вътре, като на всяка стъпка въпросително поглеждаше Суейн.
— Върви! Върви! — извика той. — Аз ще ви настигна.
Хокинс влезе в асансьора и натисна едно копче. Вратите се затвориха. Суейн отново насочи вниманието си към битката.
Рийз бе отстъпила няколко крачки, изцяло погълната от счупената си опашка. Балтазар несигурно се изправяше, наклонил глава на една страна в опит да изтрие слюнката от очите си.
Суейн се запъти към него. Очите на огромния мъж все още бяха покрити със слуз, разкъсаната плът на гърдите му висеше на парцали и бе потънала в кръв, на лицето му бе изписана неописуема болка.
Суейн го хвана за ръката и каза само:
— Ела с мен.
Балтазар не отговори, но се остави Суейн да го поведе. Той прехвърли ръката на едрия мъж през рамото си и го повлече към асансьорите.
Селексин стоеше безмълвен и гледаше Суейн със зяпнала уста.
— Идваш ли? — попита го Суейн, докато минаваше с Балтазар покрай дребосъка.
Изумен, Селексин премести поглед от Суейн към водача на Балтазар, който само сви рамене с недоумение, после към Рийз и накрая към асансьорите. После забърза след Суейн.
Суейн влезе в стъкленото преддверие и натисна бутона. Балтазар все още бе опрян на рамото му, водачът му бе на сантиметри зад него. Суейн се извърна и видя как Рийз блъска земята с опашка. Два силни удара бяха последвани от трети, след който се чу хрущящ звук.
Рийз изрева диво и Суейн веднага разбра какво означава това. Беше си наместила фрактурата. Отминеше ли първоначалната болка, отново щеше да тръгне по петите им…
Вече тръгваше. Към асансьорите.
Суейн нетърпеливо занатиска бутона.
— Хайде! Хайде!
Рийз се приближаваше, като се поклащаше в зигзагообразно движение…
Спря. На петнайсетина метра от преддверието.
Суейн забеляза, че този път опашката й не свисти заплашително, а е отпусната неподвижно на пода.
Рийз слабо изсъска в тишината на паркинга; двете антени се поклащаха над главата й. Суейн захласнато я гледаше през стъклата на преддверието.
Селексин грубо го сръга в ребрата.
— Не гледай антените!
Суейн примижа и се осъзна. Дори не беше усетил кога се е загледал в тях.
Зад гърба му се чу метално звънване и когато се обърна, видя, че вратите на втория асансьор се отварят.
— Всички вътре — викна той и блъсна Балтазар в асансьора. Щом влязоха, бързо натисна бутона „1“ и после „затваряне на вратите“.
Не стана нищо.
Суейн погледна навън и видя, че Рийз се носи към стъкленото преддверие.
Многократно натисна „затваряне на вратите“.
Те оставаха отворени.
Рийз приближаваше, готова за атака.
И изведнъж се чу металическо щракване и вратите на асансьора бавно започнаха да се затварят.
Пляс!
Навсякъде се разхвърчаха стъкла — Рийз влиташе през вратата на преддверието. Тупна тежко в тясното фоайе и се плъзна по натрошените стъкла по корем.
Вратите плавно се затваряха.
И тогава, за ужас на Суейн, Рийз спря точно пред асансьора и започна да се изправя.
Вратите продължаваха да се затварят. Рийз вече бе на крака. Вратите почти се докоснаха. Рийз се приготви за скок…
И… вратите се затвориха.
Асансьорът тръгна нагоре.
Суейн отдъхна с облекчение.
И тогава, с цялата си тежест, Рийз силно удари външните врати. Много силно. Те се изкривиха навътре, образувайки процеп в средата, и целият асансьор се разтресе и… спря със силен стържещ звук!
На две стъпки над етажа!
Асансьорът се разклати. Селексин се хвана за крака на Суейн, за да запази равновесие. Балтазар седеше отпуснат в ъгъла, с наведена глава, и само се полюшна.
Суейн гледаше дупката. Тя беше около трийсет сантиметра.
„Твърде е тясна — помисли си той. — Не може да влезе през нея.“
Рийз отново щурмува вратите.
Асансьорът се разтресе. Дупката се разшири.
Суейн натисна бутона за нагоре, но асансьорът не помръдна. Вдлъбнатината във вратите не им позволяваше да се затворят, а асансьорът нямаше да тръгне при отворени врати.