Рийз вече бе промушила муцуната и антените си през вратите. Диво тракаше с челюсти, хвърляше слюнка навсякъде и отчаяно се опитваше да насили вратите да се отворят, антените й режеха въздуха като камшици.
Суейн стисна фенера на Хокинс и пристъпи напред.
Внезапно Рийз рипна напред и разтресе асансьора. Суейн се подхлъзна на мокрия под и падна по гръб, фенерът изхвърча от ръката му и падна в ъгъла. Рийз настървено се опитваше да захапе краката му, но вратите не й позволяваха да ги достигне — той видя огромната зейнала паст, четирите реда остри зъби бяха само на сантиметри от краката му…
Суейн пое дълбоко дъх и за миг си помисли: „Не мога да повярвам, че ще го направя“. После ритна силно с тока си право в предните зъби на Рийз и счупи поне три.
Тя отскочи с див писък и падна по гръб на пода.
Суейн отново ритна, този път вратите, в напразен опит да изправи вдлъбнатината. Изрита ги три пъти с все сила, но не се получи нищо. Вратите бяха двойно укрепени и много здрави.
И изведнъж — бум! — един гигантски кожен ботуш се стовари върху вратите и вдлъбнатината забележимо се изправи.
Беше Балтазар!
Беше се дотътрил до Суейн и въпреки раните си бе отправил мощния удар.
Бум! Бум!
Още два гръмовни удара и вдлъбнатината се изправи и вратите се затвориха. Балтазар се отпусна изтощен на пода, а асансьорът тръгна нагоре и най-сетне настъпи тишина.
— Квадрант двеста и дванайсет — каза секретарят, като погледна записките си. — Районът между 14-а улица и „Деланси“ по оста север-юг. Стандартна комбинация от магазини и жилищни постройки, има две-три сгради в Националния регистър, няколко парка. Нищо особено.
Робърт К. Чарлтън се отпусна в стола си.
— Нищо особено — рече той. — Нищо особено, освен че през последните няколко часа сме получили над сто и осемдесет оплаквания от район, който досега не е гъквал.
Той подаде на секретаря си лист хартия.
— Погледни това. От телефонистките е. Едно от момичетата е получило — колко бяха? — петдесет и едно, не, петдесет и две вероятни 401. Само тя. И все от двеста и дванайсети.
Боб Чарлтън, петдесет и четири годишен, леко пълен мъж, задържал се твърде дълго на тази работа, беше нощният дежурен в „Консолидейтид Едисън“ — основният доставчик на електричество в града. Офисът му се намираше един етаж над телефонната зала на „Кон Ед“ и едва ли можеше да се нарече претенциозен. В него имаше овално бюро с компютър отгоре, заобиколено от бежови шкафове, наложили се като типична мебелировка в офисите на средно големите компании по цял свят.
— А знаеш ли какво означава това? — попита Чарлтън.
— Какво? — попита секретарят му. Казваше се Руди.
— Означава, че някой се е добрал до главната верига — отвърна Чарлтън. — Прекъснал я е. Дръпнал е шалтера. Или дори може би я е пренатоварил. По дяволите! Изтичай до оперативния и виж дали някое от нашите момчета е било в този район днес. А аз ще се обадя в полицията да проверя дали не са хванали някой пънкар да реже кабели.
Руди излезе от стаята.
Чарлтън се завъртя на стола си да погледне картата на остров Манхатън, закачена на стената зад гърба му.
Манхатън му приличаше на изкривен ромб — три идеално прави линии, а четвъртата, североизточната, крива и назъбена. Електрически мрежи се простираха по широчината на острова като очертания на футболно игрище.
Той намери правоъгълника на квадрант двеста и дванайсет. Беше в долната част, близо до южния край на острова, на няколко километра северно от Световния търговски център.
Замисли се за доклада.
„Стандартна комбинация от магазини и жилищни постройки, има две-три сгради в Националния регистър. Няколко парка.“
Националният регистър.
Националният регистър на сградите с историческа стойност.
Замисли се за това. Неотдавна, под натиск на кметската администрация, компанията бе свързала някои от по-старите сгради към новите вериги. И естествено последваха куп проблеми. Някои от тези сгради имаха електрически инсталации отпреди Първата световна война, а други въобще нямаха такива. Свързването им към главните вериги бе изключително трудно, а не беше необичайно претоварването в една сграда да причини срив в цялата градска мрежа.
Чарлтън включи компютъра и извика файла за Националния регистър. В него не бяха включени всички защитени исторически сгради, а само тези, по които бяха работили „Кон Ед“. Би трябвало да е достатъчно.
Извика квадрант двеста и дванайсет. Имаше пет обекта. Натисна „Дисплей“.
На екрана се изписаха имената на сградите и Чарлтън тъкмо се навеждаше да ги прочете, когато телефонът звънна.