Светна и погледна нагоре в тъмната асансьорна шахта. Надяваше се Хокинс да е изпълнил заръката му.
Така беше.
Другият асансьор висеше точно до техния, само на няколко стъпки, застопорен между двата етажа. Суейн насочи лъча на фенера нагоре в шахтата. Мазни дебели въжета се простираха нагоре и се губеха в тъмнината. Вратите на следващия етаж бяха на два метра и половина над него. На тях с черна боя пишеше:
В шахтата беше тихо.
Другият асансьор стоеше неподвижно на около тридесет сантиметра от техния, малка ивица светлина издаваше процеп в страничния му панел.
Суейн чу гласа на Холи — „Татко!“ — и го заля вълна на облекчение.
— Тук сме, сър — рече Хокинс. — Добре ли сте?
— Да, при нас всичко е наред. А вие как сте?
— И ние сме добре. Да дойдем ли при вас?
— Не. Останете там — рече Суейн. — Нашият асансьор претърпя злополука, вратите му са разбити. Сигурно вече няма да се отворят, затова ние ще дойдем при вас. Виж дали можеш да отвориш капака.
— Добре.
Суейн се обърна и огледа Балтазар и останалите. Хммм.
— Чуйте ме сега всички — рече той. — Ще трябва да се прехвърлим в другия асансьор. Искам вие, двамата мъници, да тръгнете първи. Аз ще се оправя с тоя мъжага. Разбрахте ли?
Селексин кимна. Другият водач седеше с предизвикателно скръстени ръце.
Суейн грабна Селексин и го промуши през капака. Дребосъкът изчезна в тъмнината.
Суейн пъхна глава в дупката след него и го видя как стъпва на покрива на другия асансьор. Над кабината имаше сноп слаба жълта светлина. Явно Хокинс вече бе отворил капака.
Суейн даде знак на другия водач.
— Твой ред е.
Дребосъкът предпазливо погледна Балтазар, после каза нещо на нисък гърлен език.
Балтазар го отпрати с ръка и изстена.
В резултат на което водачът неохотно вдигна ръце към Суейн, а той го хвана и го мушна през дупката. Дребосъкът изчезна в мрака.
Суейн се обърна към Балтазар.
Огромният мъж продължаваше да седи отпуснат в ъгъла. После бавно вдигна очи към Суейн.
Какъвто и да беше, сега бе лошо ранен. Очите му бяха кръвясали, ръцете кървави и изподрани. Част от слюнката на Рийз все още се стичаше по брадата му.
— Не искам да те убивам — каза Суейн. — Искам да ти помогна.
Балтазар вирна глава неразбиращо.
— Помощ — повтори Суейн и протегна ръце с дланите нагоре, жест на помагане, а не на атака.
Балтазар тихо каза нещо на своя странен гърлен език.
Суейн не го разбра. Отново протегна ръце към него и повтори:
— Помощ.
Балтазар се намръщи при тази невъзможност за общуване и посегна към дългата кама, която Суейн беше взел преди и бе прибрал в ножницата на гърдите му.
Извади я.
Суейн остана закован на място. Гледаше Балтазар право в очите.
„Няма да го направи. Не може да го направи.“
Брадатият мъж обърна камата и пъхна дръжката й в дланта на Суейн. Пръстите им се докоснаха и Суейн почувства топлината на ръката му.
А после Балтазар придърпа ръцете им към гърдите си. Суейн не знаеше какво да прави, освен да го остави да приближава все повече и повече острието към тялото си…
И тогава Балтазар пусна ръцете му и прибра камата в калъфа.
Точно както бе направил и Суейн.
После вдигна подпухналите си червени очи и кимна към Суейн.
И проговори — бавно, с дълбок гърлен глас — опитваше се да каже думата, която беше казал Суейн:
— Помощ.
Вратите на асансьора шумно се отвориха и Стивън Суейн подаде глава. Бяха спрели на първия етаж на библиотеката.
Беше тъмно и тихо.
Пусто.
Първото, което забеляза, бе странният вид на етажа: той имаше формата на огромно U, така че от широката дупка в средата можеше да се види фоайето на приземния етаж.
Очевидно подът на този етаж бе пожертван, за да може таванът да изглежда по-висок и по-грандиозен, като по този начин първият етаж не беше нищо повече от един балкон. Мецанин.
Самите асансьори се намираха в югоизточния ъгъл на етажа, вдясно от извивката на U-то. Срещу тях — в отворения край на U-то — се намираха огромните стъклени врати на главния вход на библиотеката.
Вляво от себе си Суейн видя една стая, пълна с копирни машини. На вратата в дъното на стаята пишеше:
Останалата част от етажа беше празна и тъмна, с изключение на сините лъчи улична светлина, които проникваха през огромните стъклени врати и прозорци на библиотеката.
Суейн издърпа Балтазар от асансьора и го завлече до парапета над приземния етаж. Тъкмо го подпираше там, когато останалите се присъединиха към тях.
— Какво ще правим с това? — тихо попита Хокинс и посочи отворения асансьор зад тях.