Все още.
Белос смъкна ръка. И се обърна.
Кондата незабавно се размърда.
„Даже и не подозира… — помисли той и се хвана за парапета. — И представа си няма какво…“
Ужасяващи, пронизителни, неземни писъци огласиха залата. Лавиците от двете страни на пътеката се разтресоха — кондата бясно се мяташе, за да се освободи от неочакваните нападатели.
Лицето на Хокинс пребледня от ужас. Селексин беше сащисан. Суейн притисна Холи към гърдите си.
— Не гледай, мила!
Ужасните писъци продължаваха.
И тогава, съвсем ненадейно, отсамната лавица падна и Суейн изведнъж видя цялата грозна сцена — кондата лежеше на пътеката и надаваше неистови писъци, две от четирите хрътки бяха притиснали отровните й крайници към пода, а другите две ръфаха стръвно лицето и корема й. За секунди дихателната маска на кондата бе смъкната от главата й и писъците на съществото се превърнаха в отчаяни хрипове.
А после хриповете спряха и тялото на кондата се отпусна безжизнено.
Но хрътките не спряха да я ръфат с дългите си остри зъби. Една отдра огромно парче плът, като опръска с кръв всичко наоколо, и победоносно го размята в устата си.
Суейн извърна глава наляво — беше чул друг шум.
Стъпки.
Бързи стъпки. Тихи, едва доловими, затихващи. Бягащи.
Една от хрътките също ги бе чула и вдигна глава от пиршеството. Скочи от тялото на кондата и се спусна по най-близката пътека към стълбището.
Суейн чу някакво изтрополяване, сякаш някой беше съборен на земята.
Последва писък — отчаян, жалък вик — едва беше почнал и секна.
Суейн чу как Селексин се дави до него и разбра.
Беше водачът. Водачът на кондата. Не бе имал никакъв шанс.
Суейн отново погледна мъртвата конда и накачулилите я хрътки.
— Селексин.
Не последва отговор.
Селексин гледаше втрещено. Беше в шок.
— Селексин — прошепна Суейн и смушка дребосъка с лакът.
— Ка… какво?
— Бързо — рече Суейн грубо, за да изтръгне Селексин от унеса му. — Разкажи ми за тези хрътки.
Селексин преглътна с мъка.
— Това са ловни животни. Белос е ловец. Използва ги за лов.
— Ей — рече Суейн, — съвземи се. Просто ми разкажи, става ли?
— Защо? Вече няма смисъл.
— Защо да няма смисъл?
— Суейн, аз ти се възхищавам. Досегашните ти усилия ми бяха дали някаква надежда, че ще оцелеем. Вече надминахте всяко човешко участие досега в Президиъна. Но сега… — Селексин говореше бързо, отчаяно — сега трябва да ти кажа, че току-що присъства на подписването на смъртната си присъда.
— Моля?
— Не можеш да спечелиш. Президиънът е предрешен. Белос е нарушил правилата. Ако го разкрият, а това няма да стане, защото е твърде умен, ще го дисквалифицират: ще го убият. Но ако не го разкрият, ще победи. Никой не може да избяга на Белос, щом хрътките са с него. Те са най-ловното средство. Безпощадни и злобни. С хрътките Белос е непобедим.
Селексин поклати глава.
— Помниш ли за каранадона? — попита той и посочи зелената светлина на гривната на Суейн.
— Да. — Всъщност бе забравил за това, но не го сподели със Селексин.
— Само един ловец е успявал да убие каранадон. И знаеш ли кой е бил той?
— Ти ми кажи.
— Белос. Със своите хрътки.
— Чудесно.
Настъпи неловка тишина.
После Суейн каза:
— Добре тогава, а как ги е донесъл? Ако е попаднал тук по същия начин като мен, не би ли трябвало да се погрижите да не взима нищо със себе си?
— Така е, но той явно е намерил как… открил е начин, за който никой друг не се е сетил… да ги телепортира тук…
— Ей. — Хокинс докосна Суейн по рамото. — Той май прави нещо.
Белос се бе навел над кондата и правеше нещо, което Суейн не можеше да види. Когато се изправи, държеше в ръцете си дихателната й маска. Трофей.
Закачи маската за една гайка на колана си, после изрева рязка команда на трите хрътки, които все още ръфаха трупа на кондата. Те незабавно скочиха от тялото на мъртвия боец и застанаха зад Белос. В същия миг четвъртата хрътка се върна откъм стълбището с окървавени бели парцали по устата и ноктите.
Белос отиде до една П-образна банка в средата на залата. Суейн успя да прочете надписа, закачен на стената зад нея:
Чуваше зад себе си учестеното дишане на Хокинс.
Белос се наведе зад гишето, взе нещо в огромната си черна ръка и го отнесе до тялото на кондата.
Суейн веднага позна какво е. Беше малко, бяло и отпуснато. Неговият собствен водач.
Белос бързо каза нещо и хрътките веднага се скриха зад гишето. После просна безжизненото тяло на водача си на рамото си, насочи го към мъртвия боец и каза високо:
— Инициализиране!
Малка сфера ярка бяла светлина мигом се появи над главата на мъртвия водач и озари обширното пространство на залата. Суейн инстинктивно се наведе още по-ниско зад перилата. Бялата сфера сия около пет секунди, след което внезапно изчезна и залата отново потъна в мрак.