Във въздуха изсвистя още един нож и се заби в крака на хрътката малко над прикованата лапа, като преряза костта.
Хрътката с писък полетя надолу, а на парапета остана кокалестата й петопръста лапа, прикована от първия нож.
— Бързо! Насам! — извика Хокинс на Суейн.
Всички хукнаха към копирната стая отдясно. Суейн хукна след тях и когато стигна до вратата, хвърли поглед през рамо — една от останалите хрътки се катереше през парапета.
Суейн затвори вратата и огледа копирната стая.
Хокинс, който беше начело на групата с Балтазар, отваряше вратата в другия й край, тази с надпис: „ИНТЕРНЕТ УСЛУГИ“. С изключение на тази врата двете стаи бяха разделени от солидна бетонна стена. Суейн бързо последва Холи и останалите, които влизаха през вратата след Хокинс.
Спря за миг на прага. Беше стъпил върху прашна, написана на ръка бележка, която сигурно бе паднала от вратата преди време. Тя гласеше:
— Не знам дали това е умно — рече той, влезе вътре и затвори и заключи вратата.
Изведнъж някъде зад него се чу силен удар и Суейн се обърна. Надникна през малкия правоъгълен прозорец на вратата — и видя, че хрътките блъскат по външната врата на копирната стая.
Огледа Интернет-залата.
— Не можах да измисля друго — рече Хокинс и пусна изтощения Балтазар на земята.
Залата — относително нова придобивка на старата сграда — не беше нищо повече от една огромна празна стая, в която от небоядисания таван висяха кабели, а по стените имаше открити контакти. Нямаше компютри. Нито модеми. Дори ключът за осветлението до вратата беше просто метална розетка със стърчащи от нея жици. Стаята беше ъглова, с прозорци на двете страни, но без други врати.
Бяха влезли през единственият вход.
И сега бяха в капан.
„Разкошно“ — помисли си Суейн.
Блъскането отвън продължаваше. Той отново погледна през прозорчето. Вратата на копирната стая на всеки няколко секунди се разтрисаше от ударите на хрътките.
Хокинс и Холи стояха до прозорците и безпомощно се взираха в парка отвън.
Суейн внимателно дръпна Холи назад, посочи сините искри по рамката на прозореца и каза:
— Не се приближавай много.
— Хм, извинявайте, но мисля, че имаме по-належащи проблеми от прозорците — каза припряно Селексин.
Блъскането на хрътките по външната врата продължаваше.
— Така е — съгласи се Суейн. Очите му шареха из стаята в търсене на нещо, което може да влезе в употреба. Каквото и да е. Но нямаше нищо. Абсолютно нищо. Стаята беше съвсем празна.
И тогава с внезапен силен трясък външната врата на копирната стая се откачи от пантите.
— Влязоха — рече Хокинс, втурна се към вратата и погледна през прозорчето.
— Господи! — прошепна Суейн.
След миг първата хрътка удари вратата. Тя се разтресе и Хокинс отстъпи.
— Дръпни се! — рече Суейн. — Ще скочи през прозореца!
Навсякъде се разхвърчаха стъкла. Хрътката увисна на счупения прозорец — опитваше се да се промуши вътре и махаше с лапи.
Останалите хрътки продължаваха да блъскат вратата.
— Какво ще правим? — изкрещя Хокинс. — Вратата няма да издържи дълго.
— Знам! — Суейн се опитваше да мисли.
Хрътките продължаваха да блъскат вратата. Пантите зловещо скърцаха. Хрътката, висяща на счупения прозорец, се опитваше да се промуши, но отворът беше прекалено малък. Тя неистово съскаше и се зъбеше.
— Всички в ъгъла — викна Суейн и посочи. — Искам да…
Млъкна. Заслуша се в тихия дъждец, който ромолеше по прозорците. Нещо се беше променило. Нещо, което почти не бе забелязал. Заслуша се в тишината.
Тишината.
Това беше.
Блъскането бе спряло.
Какво ли правеха?
Погледна вратата.
Бавно, едва доловимо, топката започна да се върти.
Хокинс също го видя и ахна.
Суейн се хвърли към вратата.
Твърде късно.
Топката продължаваше да се върти и…
… щрак!
Нищо. Суейн си отдъхна.
Топката отново се завъртя. И отново щракна.
Завъртане. Щракване.
„Опитват да отключат“ — помисли си той ужасен.
И в този момент, докато Суейн гледаше топката на вратата, една дълга черна лапа бавно и безшумно се промуши през счупения прозорец.
Кокалестият черен крайник пропълзя надолу, като бавно извиваше острите си като бръснач нокти. Смъртоносната черна лапа се промъкваше надолу и вдясно и Суейн разбра намеренията на хрътката.
Бързо погледна към Балтазар да види дали брадатият мъж ще може да хвърли още един нож, но Балтазар беше напълно изтощен и седеше на пода с клюмнала глава. Суейн огледа ножовете на ремъка му и се замисли дали пък да не използва някой от тях, но после реши, че не е добра идея да се приближава твърде много до зловещата лапа.