— Имам проблем в града и ми казаха, че можете да ми помогнете.
— Аха…
Чарлтън продължи:
— През последните двадесет и четири часа сме загубили главна верига в един от южно-централните квадранти. Лейтенант Питърс каза, че днес сте заловили един човек в този район.
— Къде се намира квадрантът? — попита Диксън.
— Между 14-а улица и „Деланси“ по оста север-юг.
Диксън погледна картата, закачена на стената.
— Да, точно така. Заловихме един в този район. Тази сутрин. Но едва ли ще ви е от голяма полза. Заловихме го в старата градска библиотека.
— Какво е правел там?
— Дребен компютърен крадец. Но този нещастник май се е натъкнал на нещо по-голямо.
— Какво имате предвид?
— Открихме го облят в кръв.
Чарлтън примигна.
— Само че не неговата кръв. А на пазача.
— О, господи!
— Точно така.
— Как е влязъл в библиотеката?
— Още не знаем. Оставил съм двама полицаи там да пазят през нощта за всеки случай. Както виждате, тук сме доста заети. Експертите ще отидат утре да определят откъде е влязъл.
— Този крадец още ли е тук? — попита Чарлтън.
— Да. Заключен е на долния етаж.
— Мога ли да говоря с него?
Диксън сви рамене.
— Разбира се. Но не възлагайте големи надежди. Говори абсолютно несвързано.
— Добре, но все пак бих искал да опитам. Подстанциите на някои от тези стари сгради са на доста странни места. Може да е потрошил нещо, докато е влизал. Ако не възразявате, разбира се.
— Не, няма проблем.
И двамата станаха и тръгнаха към вратата. Диксън спря.
— А, още нещо, господин Чарлтън. Гледката не е приятна.
Когато видя чернокожия мъж в малката килия, Чарлстън потрепери.
Очевидно не бяха успели да изчистят всичката кръв от лицето му. Може би и те се бяха погнусили. Каквато и да беше причината, не си бяха свършили работата. По лицето на Майк Фрейзър все още имаше широки вертикални ленти засъхнала кръв като някаква странна бойна украса.
Той седеше в дъното на килията, гледаше втренчено бетонната стена пред себе си и бързо си говореше нещо, като непрекъснато жестикулираше към някакъв невидим събеседник.
— Ето го — каза Диксън.
— Господи!
— Откакто го доведохме, не е спрял да говори на стената. А и кръвта по лицето му засъхна. Ще трябва по-късно сам да я измие — когато се освести достатъчно, за да вземе душ.
— Казахте, че се казва Фрейзър…
— Да. Майкъл Томас Фрейзър.
Чарлтън пристъпи напред и приятелски каза:
— Майкъл?
Не последва отговор. Фрейзър продължаваше да говори на стената.
— Майкъл? Чуваш ли ме?
Отново никакъв отговор.
Чарлтън погледна Диксън.
— Не сте разбрали как е влязъл в библиотеката, така ли?
— Както казах, експертите ще посетят мястото утре.
— Да…
— Няма да изкопните нищо от него. Цял ден не е продумал на никого. Може би дори не ви чува.
— Хм… — замислено рече Чарлтън. — Нещастникът…
— Чува гласа ти — прошепна Майк Фрейзър в ухото на Боб Чарлтън.
Чарлтън отскочи от килията.
Фрейзър беше досами решетката, само на сантиметри от главата му. Дори не беше видял кога е дошъл.
Фрейзър продължаваше да шепне настойчиво:
— Каквото и да е това, то чува гласа ти! И ако продължаваш да говориш…
Чернокожият мъж притискаше лице към решетките и се опитваше да се добере възможно най-близо до Чарлтън. Вертикалните кървави черти по лицето му му придаваха зловещо изражение.
— Каквото и да е това, то чува гласа ти! И ако продължаваш да говориш! — изсъска Фрейзър налудничаво. После изстена.
— И ако продължаваш да говориш! Да говориш! Да говориш! — Фрейзър гледаше към тавана, към някакво въображаемо същество, което се извисяваше над него, после вдигна ръце да се защити от невидимия нападател. — О, господи! Тук е! Преследва ме! Тук е! О, боже, помощ! Спасете ме!
И неистово затресе решетките на килията. Накрая се отпусна на пода с ръце, провесени през решетките. После бавно вдигна поглед към Чарлтън и изхриптя:
— Не ходете там.
— Защо? Какво има там?
По маската от засъхнала кръв се плъзна лукава, зла усмивка:
— Щом искате да отидете, вървете. Но няма да се върнете жив.
— Той е луд. Превъртял е — каза Диксън, докато вървяха към главния вход на управлението.
— Смятате ли, че е убил пазача?
— Този ли? Не. Но може би се е натъкнал на тези, които са го направили.
— И смятате, че те са го ошашавили? Изплашили са го до смърт, като са го омазали с кръвта на пазача?