— Готови… Това е шансът ни.
После бавно отвори вратата и влезе в копирната зала. Останалите го последваха.
Рийз продължаваше да гледа в другата посока.
Суейн хвана вратата — не откъсваше очи от Рийз и се молеше тя да не се обърне и да ги нападне.
Отвори вратата по-широко и пристъпи през прага.
Стълбището се виждаше вляво. Рийз и асансьорите бяха на седем метра вдясно. Отвъд Рийз беше огромното празно пространство, което се спускаше до входната зала под тях. Той реши, че ако леко се промъкне покрай вратата и тихо стигне до…
Изведнъж Рийз се обърна.
Сърцето на Суейн спря. Почувства се като крадец, хванат на местопрестъплението. Напълно уязвим.
Замръзна на място.
Но Рийз не спря да го погледне.
А продължи да се върти, докато не описа пълен кръг.
Суейн отново задиша. Не разбираше какво става, докато не осъзна, че бързото въртене на Рийз не е заплашително движение, а отбранително.
Тя беше изплашена, възбудена и отчаяно търсеше — не, по-скоро душеше, във всички посоки.
„Заобиколена е — помисли си Суейн. — Знае, че сме тук, но е решила, че не си заслужава да се тревожи заради нас. Има нещо друго, нещо по-опасно…“
Нямаше време за губене.
Това беше техният шанс.
Суейн се обърна към останалите и прошепна:
— Хайде. Тръгваме.
После мина с Балтазар през вратата, без да сваля очи от Рийз. Останалите се шмугнаха покрай него и хукнаха към стълбището. Суейн закуцука с все сили натам — едва успяваше да влачи тежкия Балтазар. Почти бе стигнал до стълбището, когато атаката върху Рийз започна.
Хрътка.
Със злобен писък тя се хвърли от парапета с разперени нокти и широко отворени челюсти.
Суейн помъкна Балтазар по стълбището, като същевременно се опитваше и да следи какво става зад гърба му. Последното, което видя, беше как Рийз, надавайки диви писъци, върти лудо опашка, за да се защити от хрътките, които я нападаха от всички страни.
Суейн бързаше нагоре по стъпалата и едва влачеше Балтазар.
Останалите го чакаха при огнеупорната врата, маркирана „3“. Когато стигна до тях, Суейн даде Балтазар на Хокинс.
— Защо спираме тук? — попита младият полицай. — Не е ли по-добре да продължим нагоре?
— Не можем — отвърна Суейн. — Вратата към покрива е електризирана.
— Татко, какво ще правим?
Суейн леко открехна вратата.
— Ще потърсим място да се скрием, скъпа.
— Татко, къде са чудовищата?
— Не знам. Надявам се да не са тук.
— Татко…
— Шшт. Стой мирна — каза Суейн и се огледа.
Да. Беше уцелил мястото.
Пред погледа му се простираха многобройните чинове на читалнята, които създаваха висок до кръста лабиринт. Беше тъмно, само меката синкава светлина на града се процеждаше през прозорците.
Суейн бавно се наведе да погледне под чиновете. Погледът му стигна до края на стаята. На пода нямаше никакви крака — или на каквото там ходеха тези твари.
Читалнята беше празна.
Подаде глава през вратата.
— Хайде, всички. Бързо вътре.
Те влязоха. Суейн хвана Холи за ръка и я поведе през лабиринта.
— Татко, не ми харесва тук.
Суейн оглеждаше стаята.
— На мен също — отвърна той малко разсеяно.
— Татко?
— Какво, скъпа?
— Татко, можем ли да си тръгваме вече…
Суейн посочи един ъгъл на стаята близо до прозорците.
— Ето го! — И задърпа Холи по-силно.
Хокинс вървеше зад него.
— Какво е това? — попита той. Единственото, което можа да види, бе надпис на стената:
— До надписа — рече Суейн.
До надписа на стената Хокинс видя голяма сива врата. Приличаше на сервизна.
Суейн хвана топката. Завъртя се леко. Беше отключена.
Вратата бавно се отвори с характерния звук от хидравлична система. Суейн не се изненада. Всички по-големи врати в болницата имаха хидравлични системи, за да могат хората да ги отварят, толкова бяха тежки.
Посегна към ключа за осветлението, но после се отказа. Светлината щеше да ги издаде.
Огледа стаята. Студени сиви бетонни стени, сервизна количка, натоварена с кофи и бърсалки, лавици, пълни с бутилки почистващи препарати.
Слаба бяла светлина от уличните лампи се процеждаше през двата прозореца, разположени високо на лявата стена. Точно срещу вратата, разделяйки стаята на две, имаше метална решетка с ръждясала желязна вратичка по средата. Зад решетката имаше още лавици с препарати и някакви неща, покрити с брезент.
Суейн затвори вратата. Отново се чу тихият хидравличен звук.
Холи седна далеч от вратата, с гръб опрян на решетката. Хокинс сложи Балтазар на пода под прозорците, огледа се и каза: