— Тук ще сме в безопасност.
— За известно време — рече Суейн.
— Колко дълго мислиш да останем тук? — попита Селексин.
— Колкото можем — отвърна Суейн.
— Ура — каза Хокинс иронично.
— А колко дълго е това? — отново Селексин.
— Не знам. Може би дори до края. В момента не съм сигурен.
— Не бива да забравяш — рече Селексин, — че отвън все ще има някой. Дори и всички участници да са мъртви, ще трябва да се изправиш срещу каранадона.
— Няма да се изправям срещу никого — рязко отвърна Суейн.
— Какво означава това?
— Означава, че не съм тук, за да се бия. Означава, че не съм тук, за да спечелвам тъпия ви турнир. Означава, че в момента единственото, което ме интересува, е да измъкна дъщеря си и всички нас живи оттук.
— Но за да го направиш, трябва да спечелиш — каза Селексин ядосано.
Суейн сурово погледна дребосъка, после каза:
— Не съм толкова сигурен.
— Какво каза? — попита Селексин. Разговорът се превръщаше в спор.
— Казах, че не съм толкова сигурен.
— Вярваш, че можеш да се измъкнеш от лабиринта? — попита Селексин предизвикателно.
Суейн не отговори. Погледна Холи — беше се опряла на решетката и смучеше палеца си.
— Сериозно ли мислиш, че можеш да се измъкнеш от лабиринта? — попита Селексин.
Суейн пак не отговори.
Хокинс му прошепна:
— Смяташ, че можем да се измъкнем?
Суейн погледна прозорците до тавана, помисли и каза:
— Да.
— Невъзможно — обади се водачът на Балтазар. — Абсолютно невъзможно.
— Ти не се меси — тросна му се Селексин.
Суейн погледна Селексин. Дребосъкът се бе възмущавал преди, дори беше изпадал в отчаяние, но никога досега не се беше ядосвал така явно.
Водачът на Балтазар веднага отстъпи. Селексин се обърна към Суейн и попита:
— Как?
— Как ли?
— Да. Как предлагаш да се измъкнем?
— Ти искаш да се измъкнеш? — Суейн не вярваше на ушите си. След лекцията, която бе чул за величието на Президиъна и честта да участваш в него, сега му бе трудно да повярва, че Селексин ще иска да се измъкне.
— Всъщност да.
Водачът на Балтазар отново ги прекъсна:
— Искаш значи, така ли? Извинявай, че ти припомням неприятния факт, Селексин, но не можеш.
Селексин не отвърна.
Водачът на Балтазар продължи:
— Селексин, Президиънът започна. Той не може и няма да бъде спрян, докато не се излъчи победител. Това е единственият достоен начин.
— Мисля, че не можем да говорим за каквото и да било достойнство, след като приятелчето ви Белос е довел копоите си — рече Суейн.
— Съгласен съм — каза Селексин; гледаше кръвнишки водача на Балтазар. — Белос наруши правилата. А с хрътките той не може и няма да бъде спрян. Трябва да се махнем оттук.
— И да направим какво? — усмихна се злъчно другият водач. — Да използваме свидетелските си телепорти, за да повикаме помощ? Те предават само образ, Селексин, не звук.
— Каквото и да е — отвърна Селексин. — Ако двама от бойците са напуснали лабиринта и са инициализирали свидетелските си телепорти, и махат към камерите, контролиращите Президиъна вероятно ще разберат, че нещо не е наред.
Другият водач втренчено погледна Селексин.
— Не мисля, че нашите двама бойци ще изкарат дълго извън лабиринта — рече той ехидно.
— Защо?
— Всъщност — усмихна се другият водач — бих казал, че ще изкарат точно петнадесет минути.
— О — намръщи се Селексин. — Да.
Суейн бе объркан. Сякаш Селексин и водачът на Балтазар говореха на друг език.
— Какво означава това? — попита той Селексин.
Селексин тъжно отговори:
— Забрави ли какво ти казах за гривната?
Суейн погледна тежката сива гривна на ръката си. Съвсем я беше забравил.
Зеленият индикатор светеше, а дисплеят показваше:
ИНИЦИАЛИЗАЦИЯ — 6
„Шест ли?“ — помисли си Суейн. Спомни си боеца на приземния етаж — кондата, която бе убита от хрътките. Гривната, както изглежда, сега броеше надолу. И изваждаше по едно число за всеки елиминиран участник. Докато не останеше само един.
А останеше ли само един, идваше часът на каранадона, за който Селексин непрекъснато повтаряше. Каквото и да беше това.
— Забрави ли? — попита отново Селексин.
— Не съм.
— Ако гривната отчете, че е извън електрическото поле на лабиринта, автоматично ще се включи за детонация.
Суейн се намръщи. Изведнъж всичко си дойде на мястото.
— И имам петнадесет минути да се върна?
— Точно така — вметна водачът на Балтазар.
Никой не проговори. Цяла минута цареше пълна тишина. После някой си пое дълбоко дъх.
— Така че дори ако се измъкнеш от лабиринта, пак ще си мъртъв — каза водачът на Балтазар.