Суейн го погледна и изсумтя:
— Благодаря за информацията.
— Знаеш ли, много ни помагаш — обърна се Хокинс към дребосъка.
— Поне реално преценявам ситуацията, в която съм.
— И не ти пука за живота на останалите — рече Хокинс.
— На твое място бих се притеснявал повече за собствения си живот.
— Но не си на мое място, затова…
— Добре, добре, стига вече — намеси се Суейн. — Успокойте се. Трябва да намерим изход от това положение, а не да се караме. — Обърна се към Селексин. — Има ли някакъв начин да свалим това нещо от ръката ми?
Селексин поклати глава.
— Не. Не се маха… освен ако… — Той сви рамене.
— Знам, знам. Ако не спечеля Президиъна, нали?
Селексин кимна.
— Само организаторите от другата страна имат необходимите пособия, за да я свалят.
— Не можем ли да я счупим? — предложи Хокинс.
— Някой от вас може ли да счупи тази врата? — попита реторично водачът на Балтазар, посочвайки тежката хидравлична врата на сервизната стая. — Ако не можете, значи не можете да счупите и гривната. Твърде здрава е.
Групата мълчеше.
Суейн отново погледна гривната. Тя изведнъж сякаш стана по-тежка. Той седна до Холи и опря гръб на решетката.
— Как си, момичето ми? — попита нежно.
Тя не отговори.
— Холи? Какво има?
Отново никакъв отговор. Холи гледаше с празен поглед право пред себе си.
— Хайде, миличка, какво ти е? Да не съм те обидил? — Суейн зачака отговор.
Това не беше необичайно. Холи често отказваше да му говори, ако се чувстваше отхвърлена, пренебрегната или просто се инатеше.
— Холи, моля те, не му е сега времето — рече Суейн и поклати раздразнено глава.
Холи проговори:
— Татко…
— Да?
— Тихо, татко. Тихо.
— Защо?…
— Шшт.
Суейн млъкна. Останалите бяха насядали около Балтазар под прозорците. Десетина секунди всички седяха в пълна тишина. Холи се наведе към ухото на Суейн и прошепна:
— Чуваш ли го?
— Не.
— Слушай по-внимателно.
Суейн я погледна. Тя бе напълно неподвижна с разширени очи и изправена глава. Изглеждаше изплашена. Безумно изплашена.
— Добре, татко… слушай сега!
И тогава той го чу.
Звукът бе едва доловим, но не можеше да се сбърка. Продължително, бавно вдишване.
Нещо дишаше.
Съвсем наблизо.
Изведнъж се чу хъркащ звук, наподобяващ тихо грухтене на прасе. После някакво шумолене.
След това отново се чу вдишването.
Беше бавно и ритмично, като дишането на спящ човек.
Селексин също го чу.
При звука на грухтенето той веднага вдигна глава, тихо пролази по пода до Суейн и изсъска в ухото му:
— Трябва да се махнем оттук! Трябва незабавно да се махнем оттук!
Вдишването се чу отново.
— Той е тук — рече Селексин. — Бързо, дай да видя гривната.
Суейн му я показа.
Зелената светлина все още светеше.
— Ууф — отдъхна си Селексин.
— Той ли? — попита Суейн. — Кого имаш предвид?
— Зад нас е, татко — прошепна Холи, смразена от страх.
— О, боже… — възкликна Хокинс и се изправи. Гледаше през решетката. — Наистина трябваше да се омитаме оттук.
Дишането се чу отново, този път по-силно.
И тогава, много бавно, Стивън Суейн се обърна.
Беше до далечния ъгъл на клетката, под едни лавици, закачени високо на стената. В тъмнината приличаше просто на още една купчина, покрита с брезент.
Само дето мърдаше.
Бавно и равномерно.
Повдигаше се и спадаше в ритъм с дълбоките вдишвания.
Суейн огледа очертанията на „купчината“. Беше голяма. В мъждивата светлина на склада можа само да различи дълга остра козина…
Чу се силно изгрухтяване.
После купчината се обърна на другата си страна и дълбокото вдишване продължи.
Селексин дърпаше Суейн за ризата.
— Да тръгваме! Да се махаме!
Суейн се изправи, грабна Холи и тръгна към вратата. Тъкмо посягаше към дръжката, когато чу тихо, настоятелно бипкане.
Идваше от гривната му. Зелената светлинка мигаше.
Очите на Селексин се разшириха от ужас.
— Събужда се! Излизай! — извика той. — Бързо!
Мина като фурия покрай Хокинс, отвори вратата и избута Суейн през нея, като крещеше:
— Излизай! Излизай! Излизай!
Суейн и Холи отново бяха в празната читалня. След тях се появи Хокинс с Балтазар през рамо и другия водач до него.
Селексин вече търчеше между чиновете.
— Бягайте! Бягайте! Трябва да се махнем възможно по-бързо!
Суейн го следваше с Холи на ръце — криволичеше бързо между чиновете, останалите бяха след него.
Селексин търчеше презглава и от време на време се обръщаше да види дали Суейн е все още след него.