— Гривната! Гривната! Погледни си гривната! — извика той.
Суейн я погледна. Сега тя бипкаше ужасно силно, а и по-бързо.
А после спря.
Зелената светлинка бе угаснала.
Сега светеше червената.
И мигаше бързо.
— Оо!
Хокинс ги настигна. Едва си поемаше дъх.
— Какво става?
— Очакват ни сериозни неприятности — отвърна Суейн.
И в този момент тежката врата на сервизната стая изригна от пантите си, полетя в читалнята и се стовари с оглушителен трясък върху няколко чина, които станаха на трески.
Последва смразяващ кръвта рев.
— Майко мила! — ахна Хокинс.
— Да изчезваме! — викна Суейн и хукна към стълбището в другия край на залата през лабиринта от чинове.
Хвърли поглед през рамо тъкмо когато съществото излезе от сервизната стая.
Беше огромно.
Абсолютно огромно. Трябваше да се сгъне на две дори за да се промуши през широкия вход на стаята, където вече нямаше врата.
Селексин също го видя и викна:
— Каранадонът!
Бяха минали половината път през читалнята, Каранадонът успя да се измъкне и се изправи в целия си ръст — почти докосваше тавана.
Суейн тичаше с Хол и към стълбището. Хокинс изоставаше под тежестта на Балтазар. Накрая беше водачът на Балтазар, който ги буташе и ги ръгаше в отчаян опит да ги накара да вървят по-бързо, като постоянно извръщаше глава назад да види дали каранадонът ги преследва.
Суейн отново хвърли поглед през рамо към страховития звяр.
Той продължаваше да стои на вратата и ги наблюдаваше.
Не беше помръднал.
Просто стоеше там.
Въпреки шума, който вдигаха в своето паническо бягство към стълбището през лабиринта от чинове, той просто безмълвно стоеше пред вратата.
Суейн заобиколи поредния чин. До стълбището оставаха двайсетина метра. Отново погледна назад.
Господи, беше наистина голям — над четири метра.
Имаше тялото на огромна космата широкоплещеста горила — цялото черно, приведено напред, с дълга остра козина, покриваща извития гръб. Дълги яки ръце се спускаха от мощните му рамене чак до земята.
Главата му бе почти метър и приличаше на глава на чакал. Щръкнали остри уши. Черни безжизнени очи. И страшни кучешки зъби, които се подаваха от набръчкана черна муцуна, сякаш бе вечно озъбена.
Тръгна.
Каранадонът скочи напред и затрополи след тях с ужасяваща бързина. Стъпи върху падналата врата и тя се счупи на две.
Суейн здраво стисна Холи и с всички сили се втурна към стълбището. Хокинс се мъчеше да влачи Балтазар. Водачът на Балтазар се оглеждаше назад, удряше Хокинс по гърба и му крещеше да бърза.
Каранадонът заора през чиновете като ледоразбивач в замръзнало море — разхвърляше ги на всички страни или ги трошеше под краката си. Когато краката му удареха земята, стъпките му отекваха като залпове на оръдие.
Бум! Бум! Бум!
Суейн и останалите продължаваха да криволичат между чиновете. Каранадонът вървеше в права линия.
Селексин беше на стълбището, а Суейн — на девет метра зад него. Обърна се пак.
Хокинс, Балтазар и другият водач нямаше да успеят. Каранадонът ги настигаше твърде бързо.
„Мисли бързо, Стив!“
Бум! Бум! Бум!
Той пусна Холи на земята и бързо огледа широката читалня.
Имаше приблизително квадратна форма. Двамата с Холи бяха почти на стълбището. Сервизната стая беше срещу тях, в североизточния ъгъл на читалнята. В югоизточния ъгъл бяха асансьорите.
Бум! Бум! Бум!
— По-бързо! — крещеше водачът на Балтазар на Хокинс. — Господи, настига ни!
Каранадонът смаза още един чин.
И тогава Суейн дръпна Холи настрани от стълбището, към асансьорите.
— Хайде, скъпа. Ще бягаме към асансьорите.
После извика към Селексин:
— Насам!
Бум! Бум! Бум!
— Натам ли? — извика Селексин. — Ами стълбището?
— Ела, не питай!
Каранадонът вече беше настигнал останалите.
Посегна към водача на Балтазар, за да го сграбчи с една от дългите си ръце. Водачът се наведе и мощният крайник изсвистя над главата му и удари близкия чин. Той стана на парчета, а водачът на Балтазар падна в краката на Хокинс, препъна го и тримата се проснаха на земята.
Хокинс падна тежко на пода. Балтазар се стовари върху него. Водачът безпомощно се строполи в краката им.
Бум!
Настъпи внезапна, ужасяваща тишина.
Каранадонът бе спрял.
Хокинс отчаяно се търчеше в опит да се изправи, но дясната му ръка беше затисната под Балтазар. Лявата въобще не можеше да движи — беше я изкълчил в рамото при падането.
Дребосъкът се бе вкопчил в крачола му и напразно се опитваше да се изправи.
— Помощ! Помощ! — стенеше водачът, вцепенен от ужас.
И изведнъж полетя към тавана.