Бум! Бум! Бум!
Суейн се заоглежда. Възможности, възможности…
Нямаше никакви. Пак вдигна поглед към панела с номерата на етажите. Левият асансьор все още беше на приземния етаж. Десният не помръдваше.
Изведнъж му хрумна нещо.
— Бързо — рече той и се насочи към десния асансьор. — Селексин, Холи, вие двамата хванете другата страна на тази врата и дърпайте Трябва да го отворим.
Бум! Бум! Бум!
Каранадонът приближаваше, движеше се все по-бързо и по-бързо.
Вратите на асансьора бавно започнаха да се отварят.
— Дърпайте — викна Суейн. Черната асансьорна шахта зейна пред него.
Бум!
— Добре — рече Суейн, мушна се между вратите и се разкрачи, за да ги задържи отворени; продължаваше да е с лице към читалнята. Тъмната асансьорна шахта зееше зад него.
Едва тогава Суейн забеляза тишината. Гръмовните стъпки ги нямаше.
Каранадонът бе спрял.
Бавно, много бавно, Суейн вдигна глава.
Беше точно пред тях!
На метър и половина.
Стоеше, извисен над тримата — в сравнение с огромното му тяло те изглеждаха джуджета. Той наклони глава и свирепо изгледа Суейн. Едното от дългите му остри уши трепна.
— Холи, Селексин — прошепна Суейн, без да мърда устни. — Искам да се хванете за краката ми. Веднага.
— Татко… — изхленчи Холи.
— Просто се хвани за крака ми, скъпа.
Чу се драскащ звук и Суейн видя, че идва от лапите на звяра, които стържеха по мраморния под, докато той свиваше огромните си черни юмруци.
Готвеше се за атака.
Холи обхвана с ръце левия крак на Суейн. Селексин грабна десния.
— Дръжте се здраво — рече Суейн и пое дълбоко дъх.
Каранадонът вдигна ръката си.
Тя се стовари бързо — но не достатъчно бързо. Единственото, което удари, бе въздух, тъй като Суейн се беше наклонил назад и бе скочил в тъмната бездна на асансьорната шахта.
Асансьорното въже беше хлъзгаво от грес, но той се държеше здраво.
Имаше три въжета и Суейн държеше средното. Вратите на асансьора се бяха затворили автоматично веднага щом ги бе освободил.
В асансьорната шахта цареше непрогледен мрак и мъртва тишина. Дори каранадонът да ревеше, не можеха да го чуят.
— Селексин — каза Суейн и гласът му отекна в празната шахта. — Хвани въжето.
Селексин пусна едната си ръка и хвана асансьорното въже.
— Добре. Сега се спусни надолу, до асансьора.
Селексин се плъзна надолу и изчезна в тъмнината на шахтата.
— Холи, държиш ли се?
— Да — изхлипа тя.
— Добре, сега е твой ред. Просто се протегни и хвани въжето.
— Д-добре.
С трепереща ръка Холи посегна към въжето. Пръстите й се колебаха цяла вечност. Накрая го хвана.
И изведнъж вратите на асансьора с трясък се отвориха.
Мека синкава светлина се процеди в асансьорната шахта и очерта чудовищния силует на каранадона.
Беше само на няколко стъпки от тях, а Суейн бе съвсем уязвим — хванал се за въжето като за спасителна сламка, с Холи, висяща на единия му крак.
Звярът изрева, наведе се и замахна със зловещата си лапа към Суейн — но той отхлаби хватката си и се спусна надолу секунда преди удара.
Свлече се по мазното въже. Холи висеше на левия му крак.
Стъпиха на покрива на десния асансьор. Селексин ги чакаше.
Капакът на асансьора все още беше отворен и лампата вътре светеше. Беше точно където го бяха оставили, когато Суейн, Балтазар и двамата водачи се бяха прехвърлили при Хокинс и Холи.
— Да влезем и да видим дали ще можем да отидем на друг етаж — каза Суейн, хвана Холи за ръцете и я спусна в кабината. Селексин я последва. Суейн скочи вътре последен.
На светлината в асансьора Суейн видя колко са мръсни. Целите им дрехи бяха в черна смазка от въжето. Опипа бузата си. Кървенето беше спряло.
— Къде ще отидем сега? — попита Селексин.
— Хайде да се приберем вкъщи, татко — предложи Холи.
— След малко — отвърна Суейн.
— Не е ли по-разумно — рече Селексин — да измислим как…
Изведнъж асансьорът се разтърси и те залитнаха.
— Господи! — възкликна Суейн. — Въжето!
Асансьорът се разтресе още по-силно и те изпопадаха на земята. В шахтата отекна злокобно скърцане.
— Дърпа въжето!
Асансьорът пак се разклати и Селексин политна към една от стените, удари си главата и се свлече на пода. Суейн се опита да стигне до панела с бутоните, но залитна и също падна. Главата му се удари във вратата и за момент му причерня. Асансьорът изскърца, когато огромното чудовище отново разклати въжето.
И изведнъж внезапно, както беше започнало, люлеенето спря.
Холи се бе свила в ъгъла и пак смучеше палеца си.
Селексин бе паднал по очи на пода. Суейн се изправи, залитна, разтри тила си и погледна нагоре през капака.