„Господи — помисли си той, — сякаш е паднала бомба.“ Въздухът бе изпълнен с бял прах, в тавана зееше дупка, половината лампи премигваха, а другата половина въобще ги нямаше…
Суейн седна и докосна огромната цицина, която се заформяше на тила му. Кръстът го болеше от удара.
— Холи? — тихо попита той. — Добре ли си?
Тя леко се размърда, сякаш се събуждаше от дълбок, болезнен сън.
— К-какво?
Суейн затвори облекчено очи и я целуна по челото.
— Още ли сме тук, татко? — изхлипа тя.
— Да, скъпа, тук сме — усмихна се той.
В другия край на асансьора Селексин изстена, бавно вдигна глава и се загледа с нефокусиран поглед към Суейн. После погледна отпуснатия, но жив каранадон.
— О, господи…
— Питаш ли ме мен — сухо рече Суейн.
— Къде сме?
— На дъното на шахтата. Слязохме по бързия начин.
— Аха — рече Селексин разсеяно.
Не изглеждаше твърде обезпокоен, а от своя страна, и Суейн не беше. Реши, че могат да останат тук известно време. Каранадонът едва ли щеше да се събуди скоро, а тук долу никой нямаше да ги намери. Той седна на пода, нежно положи главата на Холи в скута си, облегна се на стената на полуразрушената кабина и тъжно се усмихна на разрухата около себе си.
Боб Чарлтън спря шевролета на червения светофар и набра номера на офиса си. Щом телефонът звънна, Руди вдигна.
— Руди? — каза Чарлтън.
— Да, сър. Къде сте?
— В момента съм в едно задръстване в центъра. На път за офиса съм. Ще дойда след пет-шест минути.
Руди Бейкър се поколеба малко и притеснено огледа офиса на Чарлтън.
— Добре, сър — рече той. — Искате ли нещо от мен междувременно? Да проверя някаква информация?
— Да, Докато чакаш, провери компютъра. Виж дали сме свързали Градската библиотека, когато се занимавахме с Националния регистър преди месеци. Ако е свързана, извади плановете. Опитай да намериш къде й е подстанцията.
— Ъъъ…, да, разбира се. — Той отново се поколеба.
— Какво има, момче? Нещо не е наред в офиса ли?
— Не, сър — излъга Руди. — Всичко е наред.
— Добре тогава. — И Чарлтън затвори.
Руди се наведе напред и изключи микрофона.
— Добре се справи, момче — каза един глас зад него. — Сега се отпусни и всички да изчакаме заедно завръщането на шефа ти.
Чарлтън излезе от асансьора и забърза по коридора.
Погледна часовника си.
19:55.
Надяваше се Руди да е намерил файловете за Градската библиотека. Ако бе успял, с малко късмет щяха да успеят да възстановят главната верига до полунощ.
Чарлтън влетя в офиса си и се закова на място.
Руди седеше на стола зад бюрото му и го гледаше безпомощно.
Петима мъже, всичките в черни костюми, седяха в права редица пред бюрото.
Един от тях стана и тръгна към Чарлтън. Беше нисък и набит, червенокос, с мустак като на морж.
— Господин Чарлтън, специален агент Джон Ливайн — каза той и показа картата си. — От Агенцията за национална сигурност.
Чарлтън погледна картата. Какво общо имаха АНС с „Кон Ед“?
— Какъв е проблемът, господин Ливайн?
— О, няма проблем — бързо каза Ливайн.
— Тогава какво има? — попита Чарлтън. Очите му уморено огледаха офиса и останалите четирима мъже.
Всичките бяха едри, широкоплещести. Двама носеха тъмни очила, макар да бе почти осем вечерта. Изглеждаха доста заплашително.
— Моля седнете, господин Чарлтън. Тук сме, за да ви зададем няколко въпроса относно вашето разследване на Градската библиотека.
— Не се занимавам със самата библиотека — каза Чарлтън и седна на един свободен стол. Ливайн седна срещу него. — Просто търся къде е прекъсната нашата главна електрическа верига. Обадиха ни се доста недоволни граждани от този район с оплакването, че нямат електричество.
Ливайн кимна.
— Аха. Освен че е в този район, каква друга връзка има между оплакванията и библиотеката?
— Ами — рече Чарлтън — тя е в Националния регистър на сградите с историческа стойност, нали знаете, от онези стари сгради, които не бива да се разрушават.
— И?
— Преди няколко месеца свързахме някои от тези сгради към централната мрежа и открихме, че ако има срив при тях, понякога цялата система се скапва.
Ливайн отново кимна.
— А защо се насочихте именно към тази сграда? В района сигурно има и други такива, които заслужават същото внимание.
— Господин Ливайн, в този бизнес съм над десет години и когато има пробив в главната верига, това винаги носи още куп проблеми. А това означава, че трябва да се провери всичко. Всяка възможност. Понякога се оказва, че хлапета си играят с кабелите, а понякога е просто претоварване. Винаги съм смятал за разумен ход да отида до полицията и да проверя дали не са заловили напоследък някого в този район.