— Ходили сте в полицията? — Ливайн вдигна вежди.
— Да.
— И открихте ли нещо?
— Да, открих. Всъщност полицията ме насочи към библиотеката.
— Ако не възразявате да попитам — рече Ливайн, — кой полицейски участък бе това?
— Четиринайсето управление.
— И какво ви казаха там?
— Казаха ми, че са задържали някакъв дребен компютърен крадец в Градската библиотека снощи във връзка с убийството на един пазач. Видях човека, той…
— Убит пазач ли казахте? — Ливайн се наведе напред.
— Да.
— Пазач в Градската библиотека?
— Да.
— И полицията каза, че е убит снощи?
— Да — отвърна Чарлтън. — Намерили крадеца до него целия омазан с кръвта на пазача.
Ливайн погледна колегите си, после каза:
— Смятат ли, че го е направил крадецът?
— Не. Той е един мършав дребосък. Но смятат, че е попаднал на тези, които са го направили. А те са се погаврили с него. Нещо такова.
Ливайн за момент се замисли, после много сериозно попита:
— Полицията сложила ли е някаква охрана в сградата? В библиотеката, имам предвид?
— Детективът, с когото разговарях, каза, че оставили двама полицаи — отвърна Чарлтън. — Нали разбирате, да охраняват мястото през нощта, докато дойдат някакви специалисти утре.
— Значи в сградата сега има полицаи?
— Така ми казаха.
Ливайн се обърна към хората си и кимна на най-близкия. Той веднага стана.
— Четиринайсето управление — каза му Ливайн. После отново се обърна към Боб Чарлтън. — Господин Чарлтън, можете ли да си спомните името на детектива, с когото сте разговаряли?
— Да. Капитан Хенри Диксън.
Ливайн се обърна към агента и кимна отсечено. Без да каже нищо, той бързо излезе от стаята.
Ливайн отново се обърна към Чарлтън.
— Господин Чарлтън — рече той, — много ни помогнахте. Благодаря за съдействието.
— Няма за какво — отвърна Чарлтън и стана. — Ако няма друго, господа, тази авария ме чака да я оправя, затова ще ме извините, но трябва да отида да проверя библиотеката…
Ливайн също стана, опря ръка на гърдите му и го спря.
— Съжалявам, господин Чарлтън, но вашето разследване на Градската библиотека беше дотук.
— Моля?
Ливайн говореше спокойно.
— Това вече не е във вашата компетенция или тази на компанията ви, господин Чарлтън. Оттук нататък случая ще поеме Агенцията по национална сигурност.
— А главната верига? — възрази Чарлтън. — И захранването? Трябва да пусна тока на хората.
— Това може да почака.
— Глупости, ще чака! — Чарлтън се ядоса.
— Седнете, господин Чарлтън.
— Не, няма да седна. Това е сериозен проблем, господин Ливайн. — Чарлтън направи кратка пауза. — Искам да говоря с началника ви.
— Седнете, господин Чарлтън — рече Ливайн с властност, която досега отсъстваше. Незабавно двама от агентите застанаха от двете страни на Чарлтън. Не го докосваха, просто стояха до раменете му.
Чарлтън се намръщи и седна.
— Единственото, което мога да ви кажа, господин Чарлтън, е следното — рече Ливайн. — През последните два часа тази библиотека стана център на много важно разследване на АНС. Разследване, което няма да бъде спряно само защото сто осемдесет и седем нюйоркчани няма да могат да гледат „Приятели“ една вечер.
Чарлтън безмълвно седеше на стола. Ливайн отиде до вратата.
— Вашето разследване приключи, господин Чарлтън. Ще ви бъде съобщено кога можете да продължите.
И тръгна да излиза с един от агентите. Чарлтън и Руди останаха в офиса с другите двама.
Чарлтън не вярваше на очите си.
— Какво? Ще ме държите тук? Не можете да постъпвате така!
Ливайн спря и се обърна.
— Напротив, мога, господин Чарлтън, и ще го направя. По силата на федералния закон имам правомощия да задържа всяко лице, което е замесено в случай, свързан с националната сигурност, до завършване на разследването. Ще останете тук, господин Чарлтън, заедно с вашия секретар, под наблюдение, докато разследването не приключи. Благодаря ви за съдействието.
Ливайн влезе в асансьора и извади мобилния си телефон.
— Маршъл слуша — изпращя гласът в другия край.
— Сър, аз съм, Ливайн.
— Да, Джон. Какво става? Как мина?
— Има добри и лоши новини, сър.
— Кажи ми първо добрите.
— Определено е Градската библиотека — рече Ливайн.
— Добре.
— Хванахме Чарлтън на косъм. Тъкмо се канеше да отиде там.
— Добре.
Ливайн се поколеба и нервно опипа моржовия си мустак.