— А какви са лошите новини? — чу се гласът на Маршъл.
Ливайн прехапа устни.
— Наложи се да го задържим.
От другата страна на линията не последва отговор.
— Нямахме избор, господин Маршъл. Трябваше да го задържим далеч от библиотеката.
Маршъл, изглежда обмисляше това. Накрая рече, сякаш на себе си:
— Нищо, нищо. Чарлтън не е проблем. Освен това, ако акцията е успешна, каквито и критики да отправи към Агенцията, никой няма да им обърне внимание. Нещо друго?
Ливайн затаи дъх.
— В сградата има две ченгета.
— Вътре?!
— Да.
— По дяволите! Това вече е проблем.
Ливайн мълчаливо чакаше. Телефонът пращеше от статичното електричество. Накрая Маршъл тихо и бавно каза:
— Ще трябва да ги вземем с нас.
— Ченгетата ли? Можем ли?
— Нямаме избор.
— Какво да направя? — попита Ливайн.
— Иди до библиотеката и засега не се показвай. Момчетата от „Сигма“ ще са там всеки момент. Кацам след няколко минути. На пистата ме чака кола, така че ще дойда след около половин час.
— Да, сър.
Ливайн затвори телефона.
Джеймс А. Маршъл седеше в служебния салон на директорския самолет на АНС, който вече се спускаше към Нюарк.
Като главнокомандващ на свръхсекретния отдел „Сигма“ към АНС, Маршъл официално се подвизаваше в Мериланд, но напоследък прекарваше по-голямата част от времето си в западните щати, Ню Мексико и Невада.
Маршъл беше висок петдесет и две годишен мъж, почти изцяло плешив, с прошарена брада и черни ястребови вежди, които се сключваха над носа му и правеха лицето му да изглежда постоянно сериозно. Той беше главнокомандващ на „Сигма“ — елитния отдел на АНС за откриване на високоразвити технологии — вече шест години.
През седемдесетте и осемдесетте години АНС беше гордостта на САЩ сред разузнавателните среди: компресираше милиарди кодирани алгоритми, които по-късно станаха основа за световно признатите й разкодиращи компютри. После, в началото на деветдесетте, „Сигма“ увеличи славата си, когато използва полупроводникова технология, за да направи най-великото откритие в историята на кодирането и разкодирането — успя да създаде първия в света квантов компютър.
Но с последвалото стопяване на ледовете на Студената война разбиването на кодове стана неприоритетно в очите на правителството. Средствата намаляваха. Парите се пренасочиха към други разузнавателни отдели и към военните. АНС трябваше да намери нещо ново, с което да се отличи — нещо, което да оправдае по-нататъшното й съществуване. В противен случай беше почти сигурно, че ще я причислят към армията.
Джеймс Маршъл и отдел „Сигма“ бяха натоварени с тази задача — да открият новото поле за изява.
След няколко седмици проучвания усилията на „Сигма“ се съсредоточиха върху една нова и удивително различна цел. Тя не предполагаше създаването на нова технология, а по-скоро търсенето, откриването и дешифрирането на един много специфичен вид технология.
Високоразвита технология.
Технология, която човечеството не би могло да създаде.
Но технология, която единствено АНС, с нейните нови квантови свръхкомпютри, би била в състояние да дешифрира и използва.
Извънземна технология.
Маршъл приемаше всичко това с известна доза съмнение. Вярно, че военните бяха построили подземни складове в Ню Мексико и Невада. Но въпреки телевизионните предавания, в които се твърдеше, че са открили, заловили и изследват извънземни космически кораби и форми на живот — в едно от тях дори бе намекнато, че бомбардировачът „Стелт“ е направен по такава технология — тези складове бяха останали неоспоримо и определено празни.
С две думи, военните не бяха открили нищо. И в непрестанната борба за долари от бюджета това предоставяше на АНС възможност…
„Като тази вечер“ — помисли Маршъл.
И докато самолетът кацаше, той за стотен път погледна разпечатката в скута си.
Преди два часа, в 18:01 източно стандартно време, сателит на АНС, ЛендСат5, при рутинен обход над североизточния край на Америка, бе засякъл необичайно голямо електронно преместване, което произхождало от остров Манхатън.
Преместването не било налично при никой от предишните обходи, а амперажът му опасно наподобявал този на преди засичани електронни смущения — честоти, използвани от северноафриканските партизански отряди, в частност от Либия.
А след атентата срещу Световния търговски център през 1993 от северноафрикански екстремисти и разрушаването на две американски посолства в Африка през 1998 никой в АНС не би желал да рискува.
Реакцията беше светкавична.