Данните от ЛендСат5 бяха незабавно пратени в централното управление на АНС във Форт Мийд, Мериланд. Един КХ–11Е контраразузнавателен сателит за електронно проследяване — по-популярен като „Подслушвана“ — бе изискан от кабинета на Националното разузнаване и пренасочен да мине над Ню Йорк.
По една случайност „Подслушвача“ се оказа на точното място в точното време и се появи на местопроизшествието за броени минути, а първите данни скоро бяха в ръцете на екипа за справяне с кризисни ситуации към АНС в Мериланд, който включваше и Маршъл.
Щом данните бяха прегледани, всички следи за връзката между контролния пункт в Мериланд, ЛендСат5 и „Подслушвача“ бяха унищожени за девет минути.
ЛендСат5 бе пренасочен за незабавно падане някъде в Тихия океан, а „Подслушвача“ продължи да наблюдава района на Манхатън при всяка обиколка.
Именно тогава задачата бе възложена на Джеймс Маршъл и неговите момчета от отдел „Сигма“.
Времето ги притискаше и Маршъл бе действал по най-бързия начин.
Веднага бе хукнал към летището и докато се качваше на директорския „Лиърджет“, в „Сигма“ вече подготвяха изявлението за пресата, в което се обясняваше нещастната и ненавременна загуба на двата сателита.
И ето го сега. На борда на директорския самолет на АНС и вече в Ню Йорк.
Маршъл бръкна в куфарчето си да погледне за последен път доклада от „Подслушвача“.
Ако се съдеше по времето, отразено в доклада, „Подслушвача“ явно може да задържи полезрението си върху един обект за цели петдесет минути. Навярно орбиталната му скорост бе доста по-бавна от тази на по-малкия ЛендСат5.
Маршъл прочете преписа.
ЛСАТ — 560467-С
ПРЕПИС ДАННИ 463/511–001
ОБЕКТ: 231.957 (североизточно крайбрежие: КТ, НЙ,НД)
| № | Време | Място | Показания |
|---|---|---|---|
| 1. | 18:03:48 | КТ | Изолиран изблик на енергия/Източник: НЕИЗВЕСТЕН Вид: НЕИЗВЕСТЕН/Времетраене: 0.00:09 |
| 2. | 18:03:58 | НЙ | Изолиран изблик на енергия/Източник: НЕИЗВЕСТЕН Вид: НЕИЗВЕСТЕН/Времетраене: 0.00:06 |
| 3. | 18:07:31 | НЙ | Изолиран изблик на енергия/ Източник: НЕИЗВЕСТЕН Вид: НЕИЗВЕСТЕН/Времетраене: 0.00:05 |
| 4. | 18:10:09 | НЙ | Изолиран изблик на енергия/Източник: НЕИЗВЕСТЕН Вид: НЕИЗВЕСТЕН/Времетраене: 0.00:07 |
| 5. | 18:14:12 | НЙ | Изолиран изблик на енергия/Източник: НЕИЗВЕСТЕН Вид: НЕИЗВЕСТЕН/Времетраене: 0.00:06 |
| 6. | 18:14:37 | НЙ | Изолиран изблик на енергия/Източник: НЕИЗВЕСТЕН Вид: НЕИЗВЕСТЕН/Времетраене: 0.00:02 |
| 7. | 18:14:38 | НЙ | Изолиран изблик на енергия/ Източник: НЕИЗВЕСТЕН Вид: НЕИЗВЕСТЕН/Времетраене: 0.00:02 |
| 8. | 18:14:39 | НЙ | Изолиран изблик на енергия/ Източник: НЕИЗВЕСТЕН Вид: НЕИЗВЕСТЕН/Времетраене: 0.00:02 |
| 9. | 18:14:40 | НЙ | Изолиран изблик на енергия/ Източник: НЕИЗВЕСТЕН Вид: НЕИЗВЕСТЕН/Времетраене: 0.00:02 |
| 10. | 18:16:23 | НЙ | Изолиран изблик на енергия/Източник: НЕИЗВЕСТЕН Вид: НЕИЗВЕСТЕН/Времетраене: 0.00:07 |
| 11. | 18:20:21 | НЙ | Изолиран изблик на енергия/Източник: НЕИЗВЕСТЕН Вид: НЕИЗВЕСТЕН/Времетраене: 0.00:08 |
| 12. | 18:23:57 | НЙ | Изолиран изблик на енергия/Източник: НЕИЗВЕСТЕН Вид: НЕИЗВЕСТЕН/Времетраене: 0.00:06 |
| 13. | 18:46:00 | НЙ | Изолиран изблик на енергия/Източник: НЕИЗВЕСТЕН Вид: НЕИЗВЕСТЕН/Времетраене: 0.00:34 |
Маршъл се намръщи.
Докладът не му говореше нищо.
Дванайсет силни изблика на някакъв непознат вид енергия — чийто източник също беше неизвестен — се бяха появили в Ню Йорк между 6:03 и 6:46 вечерта.
В допълнение към тях имаше един първи изблик някъде из Кънектикът. Любопитен беше и последният изблик — отличаваше се от другите, защото бе продължил тридесет и четири секунди, над три пъти повече от всеки от останалите. Да не говорим за четирите последователни двусекундни изблика — Маршъл ги беше подчертал.
Сумирано, всичко това бе загадка — загадка, която Маршъл искаше да разреши.
А новините от Ливайн бяха добри. Подслушвателите в телефоните на „Кон Ед“ дадоха резултати, макар да не бяха много законни. Теорията, че големи изблици на енергия ще се отразят на местната електрическа система, се оказа вярна.
Робърт Чарлтън ги беше отвел точно при източника на енергийните изблици.
Нюйоркската градска библиотека.
Сега знаеха мястото. И щяха да хванат това, което беше там.
При тази мисъл Джеймс Маршъл доволно се усмихна. Самолетът вече кацаше на пистата в Нюарк.
Хокинс сложи Балтазар на пода и го подпря на бетонната стена в сервизната стая. После и той се свлече, останал без дъх, до брадатия мъж.
— Много си тежък, знаеш ли?