Суейн отвори вратите на асансьора и погледна в жълтеникавата дрезгавина пред себе си. Видя множество лавици вляво и вдясно.
Подниво Две.
Хранилището.
Стояха върху останките от покрива на разрушената кабина на метър и половина под пода на Подниво Две. Изглежда, бетонното дъно на асансьорната шахта беше доста под Подниво Две.
Огледа се и разбра, че се намират на една от дългите страни на правоъгълника. Южната стена.
Спомни си как беше открил Хокинс тук и бе видял Рийз за първи път, а също така как криволичеше из лабиринта от лавици, докато бягаше към стълбището. Но това се беше случило от другата страна на помещението.
Той се обърна към асансьорната шахта и издърпа Холи и Селексин.
— Спомням си тази част от лабиринта — каза Селексин като видя лавиците. — И Рийз.
— Точно така.
— Татко, боли ме главата — каза Холи изморено.
— Знам, скъпа.
— Искам да се приберем.
— И аз — каза Суейн, наведе се и я погали по главата.
— Ще потърсим нещо за главоболието ти, а също така и някъде, където да се скрием. Да тръгваме.
Тръгнаха наляво, покрай южната стена на хранилището. След малко пътеката, по която вървяха, направи остър завой надясно и тръгнаха покрай по-късата, западна стена на помещението. Бяха изминали около двадесет метра, когато Суейн забеляза нещо странно.
Точно пред тях, на стената, нещо леко стърчеше и навлизаше в пътеката. Нещо червено.
Врата.
Малка червена врата, леко открехната. Беше на във външната стена от лавици и почти не се забелязваше. Суейн я бе видял само защото щеше да мине точно покрай нея. Един по-повърхностен оглед на хранилището със сигурност би я пропуснал.
Върху малката червена врата имаше надпис.
— Забранено за персонала — прочете Селексин на глас.
— Какво означава това?
Но Суейн не му обърна внимание. Вече беше клекнал до вратата и оглеждаше основата й.
Селексин продължи:
— Персоналът не може ли да ходи навсякъде?…
— Шшт — рече Суейн. — Вижте.
Селексин и Холи се наведоха до него и се загледаха в книгата, която лежеше на пода, поставена между вратата и касата.
— Май държи вратата отворена… — каза Селексин.
— Да — рече Суейн. — И й пречи да се затвори.
— Защо? — попита Холи.
Суейн се намръщи.
— Не знам.
Погледна дръжката на вратата. От страната на библиотеката на нея имаше обикновена сребриста топка с ключалка в средата. От другата страна обаче нямаше никакви ключалки. Високо, до горните панти, видя затварящия механизъм.
— С пружина е — рече той. — За да е сигурно, че се затваря сама. Затова някой е сложил книгата.
— Защо персоналът не се допуска? — попита Селексин.
— Може би защото тази врата няма нищо общо с библиотеката. А в хранилището се допуска само персоналът. Сигурно е или газомер, или електромер, нещо такова — каза Суейн. — Нещо, което персоналът не бива да пипа.
— Аха.
— Можем ли да се измъкнем оттук? — попита Холи.
Суейн погледна Селексин.
— Не знам. Можем ли?
— Лабиринтът би трябвало да е запечатан по време на електризацията. Не мога да знам какво би станало, ако един от входовете не е бил плътно затворен по това време. Но мога да предположа.
— Предположи тогава.
— Ами — рече Селексин и заоглежда малката червена врата — тук не виждам явни белези на електризация. И ако няма друга врата след тази, която да е била затворена по време на електризацията, мога да предположа, че вероятно сме намерили изход от лабиринта.
— Изход ли? — рече Холи с надежда.
— Да.
— Сигурен ли си? — прошепна Суейн.
— Има само един начин да разберем — каза Селексин. — Трябва да видим дали зад тази врата има друга.
— Нима? — рече Суейн замислено.
— Ами, да — отвърна Селексин. — Освен ако не измислиш друг начин.
— Всъщност наистина мисля, че има друг начин.
След което пъхна лявата си ръка — тази с гривната — между вратата и касата.
Чу се силно, настоятелно бипкане, идващо иззад вратата, и Суейн си дръпна ръката.
Бипкането мигом спря.
Всички погледнаха тежката сива гривна. Дисплеят й показваше:
ИНИЦИАЛИЗАЦИЯ — 6
ДЕТОНАЦИОННО БРОЕНЕ ИНИЦИАЛИЗИРАНО.
НА /14:57/ ДЕТОНАЦИОННО БРОЕНЕ ПРЕКРАТЕНО.
ПРЕНАГЛАСЯНЕ
14:57 мигаше.
Суейн се усмихна на Селексин.
— Няма друга врата. Тази е последната.
— Откъде знаеш, татко? — попита Холи.
— Гривната на баща ти — рече Селексин — е нагласена автоматично да задейства детонационно броене от петнадесет минути веднага щом отчете, че е извън енергийното поле, ограждащо този лабиринт.
— Какво? — попита Холи. Не разбираше нищо.
— Има предвид — поясни Суейн, — че ако изляза извън електрическото поле, заобикалящо тази сграда, гривната ще избухне, освен ако не се върна до петнадесет минути.