— А виждаш ли това? — Селексин посочи дисплея с мигащото 14:57 — Броенето започна, когато той си сложи ръката извън вратата.
— Което означава — продължи Суейн, — че излезем ли от тази врата, ние сме извън електрическото поле, извън лабиринта.
— Точно така — съгласи се Селексин.
— Ами тогава да тръгваме — рече Холи. — Да се махаме оттук.
— Не можем — тъжно каза Суейн. — Или поне аз не мога. Още не.
— Защо да не можеш? — попита Холи.
— Заради гривната — въздъхна Селексин.
Суейн кимна.
— Не мога да я сваля. А с нея на ръката имам петнадесет минути живот преди да избухне.
— Затова по-добре да намерим начин да я свалим — каза Селексин.
— Как? — попита Суейн и разтърси ръка. Гривната беше тежка и здрава. — Погледни я само. Здрава е като скала. Ще ни трябва брадва или чук да я отворим, а и някой достатъчно силен, за да го направи.
— Обзалагам се, че Балтазар би могъл — рече Холи. — Той наистина е много силен.
— Но когато го видяхме за последен път, едва стоеше на краката си — мрачно каза Селексин.
— Дори не знаем дали той и Хокинс са все още живи — вметна Суейн. — Не, трябва да има някакъв друг начин.
— Може би ако намерим менгеме… — почна Селексин.
— Менгеме в библиотека? Едва ли.
Обезсърчен, Селексин седна до открехнатата врата и се вторачи в изхода, който не можеха да използват. Суейн също замислено гледаше вратата. Холи здраво се държеше за ръката му.
— Преди всичко — рече накрая Суейн — трябва да ви изкараме вас двамата навън. После аз ще трябва да намеря начин да сваля това нещо от ръката си и ще дойда при вас. — Той изпуфтя. — Хм, може би не е лоша идея да помоля Белос да се опита. Сигурен съм, че ще му хареса.
— Определено е достатъчно силен — каза Селексин.
— Но дали ще го направи? — подхвърли с насмешка Суейн.
— С удоволствие — каза един плътен баритон някъде зад него.
Суейн се обърна.
Точно пред него, на една от пътеките, перпендикулярни на западната стена, стоеше Белос.
Суейн усети как го полазват тръпки само при вида му. Тялото му, лицето му, дългите му остри рога, всичко у него беше черно. С изключение на нагръдника, фино изработен от злато.
А и беше висок, по-висок, отколкото му се бе сторил преди. Поне два и двайсет.
— Поздрав, противнико. Пред теб стои Белос…
— Знам кой си — тихо каза Суейн.
Белос вирна учудено глава.
— Къде са хрътките ти? — попита Суейн спокойно. Селексин и Холи бавно се изправиха до него. — Май без тях не се биеш?
Белос се изсмя зловещо, при което нещо издрънка — нещо, закачено на колана му.
Дихателната маска на кондата.
С тръпка на ужас Суейн си спомни как Селексин бе описал Белос: събирача на трофеи.
После изведнъж забеляза друг предмет, закачен на колана на Белос — проблясваше в меко златисто на дрезгавата жълтеникава светлина в хранилището. Очите на Суейн се разшириха.
Беше значка на нюйоркската полиция.
Партньорката на Хокинс…
— Опитваш се да покажеш храброст, която не притежаваш, дребни човече — каза Белос. — Тук няма хрътки. Тук сме само ти и аз.
— Така ли? — рече Суейн. — Не ти вярвам.
Белос пристъпи напред:
— Използваш силни думи за човек, който е moriturum esse.
— Moriturum esse — повтори Суейн. С крайчеца на окото си следеше за хрътките: очакваше всеки момент някоя от тях да се хвърли върху него. — Който ще умре, а? В такъв случай защо не osci assinum meum — рече той.
— Osci assinum meum? — повтори Белос озадачено. — Искаш да целуна твоето муле, твоя задник?
Суейн незабелязано ритна книгата, която подпираше червената врата. Тя веднага започна да се затваря и той я хвана с ръка зад гърба си.
— Когато нападнат — прошепна той на Селексин и Холи, — искам двамата да побегнете право през вратата. За мен не се притеснявайте.
— Но…
— Просто го направете — каза Суейн, без нито за миг да изпуска Белос от очи.
Белос се ухили.
— Там ли ще стоиш, дребни човече, или ще се биеш?
Суейн не отговори, само погледна наляво. После надясно. В очакване на хрътките.
И те нападнаха.
Внезапно. Без предупреждение. Отпред. Не отстрани. Иззад рамото на Белос.
Първо една — скочи към него с разперени нокти. Той замахна и я удари в муцуната и тя падна на земята с вой.
Суейн отвори вратата зад себе си и викна:
— Бягайте! Бягайте бързо!
И тогава атакува втората хрътка.
Нападна го отляво. Хвърли се на гърба му и го повали на земята и той изпусна вратата.
Тя започна да се затваря.
Хрътката пак скочи към Суейн, но той се претърколи по гръб, протегна отчаяно ръка към връхлитащата го твар и успя да я хване за шията. Огромните й челюсти злобно затракаха в опит да се докопат до лицето му, но той я държеше на една ръка разстояние.