Лапите й неистово замахваха към гърдите му — не бяха достатъчно дълги, но раздраха ръката му: пет кървави разреза.
Суейн видя, че вратата се затваря, и извика на Селексин и Холи:
— Вратата! Хванете вратата!
Но те стояха неподвижно, като замръзнали. И гледаха втренчено надясно, към западната стена.
Суейн отчаяно наблюдаваше как вратата се затваря. Вече беше почти затворена. С последна надежда той пъхна крак между нея и касата.
— Бягайте! — изкрещя той и ритна вратата да се отвори, като същевременно не спираше да се бори с хрътката.
Но Селексин и Холи не помръдваха.
Гледаха другите две хрътки, които чакаха в засада на пътеката.
Суейн успя да коленичи на един крак — все още държеше хрътката на една ръка разстояние. Животното реши да смени тактиката. Вместо да се гърчи неистово в хватката му, то вкопчи двете си лапи в ръката на Суейн и се опита да се придърпа по нея към гърлото му.
— Бягайте! — пак извика Суейн. Кракът му продължаваше да не дава на вратата да се затвори. — Не мога да я държа повече!
Но Холи и Селексин не помръднаха и когато той най-сетне видя какво гледат, през главата му мина светкавична мисъл, която трябваше да е там секунда по-рано:
„Къде, по дяволите, е първата хрътка?“
Тя връхлетя върху него със съкрушителна бързина и го изблъска заедно с втората през отворената врата. Паднаха в тъмния коридор.
— Не! — извика той, като видя как вратата зад гърба му се затваря.
Все още стискаше втората хрътка за гърлото. Безжалостно удари два пъти главата й в твърдия бетонен под и тя се отпусна. Той я захвърли настрана и се спусна към затварящата се врата.
Шум го заливаше отвсякъде. Воят на хрътките, силното електронно бипкане на гривната и, най-лошо от всичко, писъците на Холи в библиотеката.
Суейн се хвърли напред и се плъзна по гърди по пода с протегнати напред ръце…
Твърде късно.
Вратата се затвори.
Ключалката щракна.
Ослепителен сноп от съскащи сини езичета изригна от пантите и дръжката.
„Електризирана.“
Настъпи тишина, ужасна тишина, нарушавана само от силното настоятелно бипкане, идващо от гривната на Суейн. Той я погледна. Дисплеят показваше:
ИНИЦИАЛИЗАЦИЯ — 6
ДЕТОНАЦИОННО БРОЕНЕ ИНИЦИАЛИЗИРАНО.
14:55
И ОТБРОЯВА
Стивън Суейн с ужас погледна електризираната врата.
Беше извън лабиринта.
ЧЕТВЪРТИ ХОД
30 ноември, 20:41
Холи и Селексин хукнаха по една от пътеките на Подниво Две.
Докато препускаха из тесните каньони между лавиците, Холи чуваше само собственото си накъсано дишане. Селексин тичаше до нея, държеше я за ръка, дърпаше я напред и непрекъснато се оглеждаше назад.
Свърнаха вдясно, после вляво, криволичеха към стълбите в центъра на огромния подземен етаж.
Когато видя баща си да се претъркулва през вратата под тежестта на двете хрътки, тя изпищя, но Селексин я хвана за ръката и я дръпна към най-близката пътека.
Чуваха зад себе си ръмженето на преследващите ги хрътки.
Съвсем близо.
И се приближаваха. Бързо.
Селексин дръпна Холи по-силно. Не биваше да спират.
Суейн огледа тъмния коридор. Остарели жълтеникави флуоресцентни лампи осветяваха тясното пространство.
Хрътката в краката му тихо изстена. Лежеше на земята, замаяна от двата удара в бетонния под, които Суейн й беше нанесъл.
Другата хрътка не се виждаше.
Суейн се наведе до хрътката на пода. Тя изръмжа предизвикателно, но беше тежко ранена и не можеше да помръдне.
Суейн погледна гривната.
14:30
14:29
14:28
Нямаше време за губене. Оставаха му четиринайсет минути да се върне преди гривната да експлодира.
Не. По-важно. Оставаха му четиринайсет минути да се върне при Холи.
Той сви устни и вдигна ранената хрътка за врата. Тя немощно се загърчи в ръката му. Суейн затвори очи и за последен път удари главата й в бетонния под. Тялото мигом се отпусна. Мъртво.
Суейн хвърли трупа и предпазливо тръгна по тесния коридор.
Другата хрътка все още не се виждаше никъде.
Суейн стигна до малка стая, по чиито стени имаше големи четвъртити електромери. Над един от тях имаше табела:
Суейн забеляза как от един процеп в тавана се прокрадва малко синьо езиче електричество — на всеки няколко секунди облизваше електромера и даваше на късо. „На «Кон Ед» много ще им хареса“ — помисли си той.
От другата страна на стаята имаше вход.