После пусна тялото и погледна гривната.
11:01
11:00
10:59
И ОТБРОЯВА
Само единайсет минути да се върне.
Нямаше много време.
Скочи и затича по релсите в мрака.
Джон Ливайн седеше до шофьора в черния линкълн, паркиран срещу главния вход на Нюйоркската градска библиотека.
Сградата изглеждаше спокойна. Тиха. Мъртва.
Ливайн погледна часовника си. 20:30. Маршъл вече трябваше да е тук.
Телефонът му иззвъня.
— Ливайн — рече гласът, — Маршъл се обажда. При библиотеката ли си?
— Да, сър.
— Спокойно ли е всичко?
— Да, сър — отговори Ливайн. — Съвсем спокойно.
— Добре — каза Маршъл. — Отрядът е на път. Ще са при вас след пет минути. Аз ще дойда след две. Извади лентата. Искам периметър от тридесет метра навсякъде около сградата, ясно ли е? И, Ливайн…
— Да, сър?
— Каквото и да правите, не пипайте самата сграда.
Селексин и Холи вече виждаха стълбището.
Пред тях. На тридесет метра разстояние.
Тичаха задъхани по тясната пътека.
Тъкмо приближаваха пресечка на две пътеки, когато изведнъж една от хрътките скочи пред тях.
Холи и Селексин се заковаха на място. Хрътката тежко тупна на твърдия дървен под пред тях.
И им препречи пътя. Зад нея виждаха отворената врата на стълбището.
Селексин се извърна, за да тръгне по друга пътека, но спря.
Зад тях беше втората хрътка.
Суейн тичаше в тунела към една светлина зад завоя.
Беше станция на метрото. Не го интересуваше коя.
10:01
10:00
9:59
Влетя в светлината на метростанцията и се прехвърли от релсите на перона.
Сред чакащите се разнесе шепот. Всички с ужас му правеха път — вероятно заради вида му.
Дънките му бяха целите в ивици черна смазка, а ризата му — мръсна и черна от саждите в тунела, смазката от асансьора и кръвта на хрътката — беше раздрана от яката до кръста. На гърдите му се червенееше вертикален разрез, а дясната му ръка бе прогизнала от кръв от множеството драскотини по нея. Кървавата рана на лявата му буза не се забелязваше под черното му, окадено лице.
Суейн мина през тълпата и се втурна нагоре по стълбите.
— Какво ще правим сега? — прошепна уплашено Холи.
— Не знам — каза Селексин.
Двете хрътки стояха от двата края на пътеката — бяха ги заклещили по средата.
Селексин, висок метър и двайсет, и Холи, с почти същата височина, не бяха много по-големи от тях.
Селексин нервно се огледа, огледа и лавиците с книги, високи до тавана. Те създаваха непреодолима стена от двете страни на пътеката.
Хрътката пред тях пристъпи напред. Другата не мръдна.
Холи видя защо.
Втората хрътка, тази, която им пречеше да отстъпят, нямаше лява лапа. Само кърваво петно на края на кокалестия черен крайник. Сигурно нея беше приковал Балтазар за парапета, когато бяха на първия етаж.
Холи сръга с лакът Селексин и му посочи хрътката.
Той кимна и заотстъпва към ранената хрътка, като продължаваше да оглежда лавиците от двете страни.
Не бяха чак толкова непреодолими.
— Бързо — рече той. — Хващай книгите. Тези тук — той посочи една ниска лавица. — Хващай и хвърляй.
После посегна към най-ниската лавица, грабна една дебела книга с твърда подвързия и я метна към здравата хрътка — улучи я в муцуната. Животното гневно му се озъби.
Полетя втора книга. После трета. И четвърта.
— Хвърляй! — викна Селексин.
Продължиха да хвърлят книги по хрътките и те отстъпиха малко. Холи хвърли поредната книга и тъкмо се навеждаше за друга, когато изведнъж разбра какво цели Селексин.
Той не хвърляше книгите само за да държи хрътките настрана. Хвърляше ги, за да направи дупка в лавицата. Колкото повече книги хвърляха, толкова по-голяма ставаше дупката. Скоро Холи можа да види през нея следващата, успоредна пътека.
— Готова ли си? — попита Селексин като хвърли поредната книга и удари сакатата хрътка по раната. Животното изпищя от болка.
— Мисля, че да — отвърна Холи.
Здравата хрътка тръгна към тях.
— Добре — рече Селексин. — Скачай!
Без секунда колебание Холи се хвърли през дупката и тупна на съседната пътека.
Но Селексин остана на другата.
Ранената хрътка предпазливо пристъпи напред.
Двете хрътки приближаваха от двете страни на дребосъка.
— Хайде! — извика Холи от съседната пътека. — Скачай!
— Не още. — Селексин не сваляше очи от приближаващите животни. — Не още. — Той хвърли още една книга по ранената хрътка. Уцели я и тя разярено изръмжа.