Специален агент от АНС Алън Хигс смъкна своята М–16 и потрепна при вида на фигурата, сгушила се до стената пред него.
Някакво мръсно тяло, свито на кълбо и покрито с намачкани вестници в жалък опит да се предпази от студа. Дрехите му бяха мръсни парцали, а лицето му — черно от мръсотия.
Скитник.
Хигс вдигна радиостанцията до устата си.
— Тук Хигс.
— Какво има?
— Някакъв скитник — каза Хигс и подритна тялото. — Свил се е до стената. Нищо чудно, че не са го видели, като са слагали лентата.
— Някакъв проблем?
— Не — рече Хигс. — Сигурно и той не е забелязал, когато слагат лентата. Не се безпокойте, сър, ще го махнем оттук за нула време. Край.
Хигс се наведе и разтърси Суейн за рамото.
— Ей, приятел!
Суейн изръмжа.
Хигс кимна към другите двама агенти, които, също като него, бяха в пълна бойна екипировка. Те метнаха на рамо своите М–16 и се наведоха да вдигнат скитника.
Скитникът шумно изръмжа и сънено се обърна към тях като вяло протегна ръка и отблъсна лицето на единия агент, сякаш искаше да каже: „Разкарайте се и ме оставете да си спя.“
Агентът направи гримаса и се отдръпна.
— Господи, този направо вони на алкохол.
Хигс също усети миризмата на вино, дори без да приближава и каза:
— Просто го вдигнете и го махнете оттук.
Суейн притискаше гривната плътно към корема си, под вестниците, докато го отнасяха настрани от библиотеката, обратно в парка.
Струваше му се, че тя сега бипка по-силно от всякога и няма как да не я чуят.
Но двамата мъже, които го носеха, изглежда, не забелязваха нищо. Дори сякаш се стараеха да стоят възможно по-далеко от тялото му.
Суейн започна да се поти.
Всичко това отнемаше твърде много време.
Отчаяно искаше да погледне гривната. Да види колко време му остава.
Не можеха да го отнесат!
Трябваше да се върне в библиотеката!
— Линейка? — попита единият от носачите някакъв трети — явно по-високостоящ, — който вървеше отпред.
Суейн изтръпна в очакване на отговора.
— Не — отвърна третият. — Просто го изнесете извън периметъра. Полицията ще го прибере по-късно.
— Разбрано.
Суейн с облекчение пое дъх.
Но щом нямаше да го водят в болница да се погрижат за него и щом не бяха полицаи, тогава оставаха два важни въпроса: къде щяха да го отведат? И кои бяха те, по дяволите?
Тежковъоръжените мъже понесоха Суейн през парка към ротондата.
„Добре. Вече можете да ме оставите — говореше им наум Суейн. — Не ме бавете…“
Те се качиха по стъпалата на ротондата и го оставиха върху кръглата сцена.
— Тук става — каза началникът им.
— Ей, най-после — рече онзи, чието лице Суейн бе отблъснал, и го пусна.
— Стига де, Фаръл, не мирише чак толкова — подразни го началникът.
Суейн се отпусна като труп.
Сигурно имаше още малко време.
„Тръгвайте, момчета. Не спирайте…“
— Чакай малко… — каза Фаръл.
Суейн замръзна.
Фаръл гледаше ръкавиците си.
— Сър, този човек е ранен.
„Мамка му!“
— Какво?
— Тече му кръв, сър. Вижте.
„Спокойно. Стой спокойно.“
„Няма да погледнат ръката ти…“
И изтръпна, когато Фаръл вдигна облечените си в ръкавици ръце и шефът му се обърна.
Хигс погледна кръвта по ръкавиците на Фаръл. После погледна Суейн, видя вестниците, покриващи ръцете му, и малките червени точици, избили през хартията. Силната миризма на вино доминираше над всичко.
Накрая рече:
— Сигурно се е одраскал, като е паднал в някоя канавка. Оставете го тук, ще съобщя за него. Ако сметнат за необходимо, ще дойдат да го приберат. Като го гледам, едва ли ще отиде някъде в близките няколко часа. Хайде да се връщаме на работа.
И тримата тръгнаха към главния вход на библиотеката.
Суейн не посмя да мръдне, докато шумът от стъпките им не заглъхна в мрака.
После бавно надигна глава.
Беше на сцената на ротондата. Погледна гривната.
2:21
2:20
2:19
— Да се бяхте помотали още малко, момчета — тихо каза той. Не му се вярваше, че са минали само четири минути. Беше му се сторило цяла вечност.
Но сега му оставаха само две минути. Трябваше да действа бързо.
Хвърли един последен поглед през белия решетест парапет на ротондата, изправи се и хукна надолу по стълбите.
2:05
Вече беше при дърветата и спря до един огромен дъб.
Пресегна се, хвана един дебел нисък клон и го откърши. После отново хукна към библиотеката.
1:51
1:50
1:49
Скрит в сенките на южната стена, Суейн стигна приземния прозорец, който беше видял преди, и коленичи. Стисна здраво клона и се помоли наум дано да стане.