Замахна силно към прозореца. Той мигом се строши, стъклата се пръснаха навсякъде.
Незабавно обаче на мястото на счупения прозорец лумна тънка решетка от сребристосиньо електричество.
Суейн гледаше поразен.
О, не. О… не!
1:36
Преглътна с мъка.
Не беше съобразил, че това може да се случи. Надяваше се, че отворът ще е достатъчно голям, та електричеството да не може да прескочи.
Но прозорецът се оказа твърде малък.
И сега пред него имаше решетка от чисто електричество, която трябваше да преодолее.
1:20
1:19
1:18
Оставаше само една минута.
„Мисли, Суейн! Мисли!“ Трябваше да има начин! Трябваше!
Но умът му беше объркано кълбо от паника и скептицизъм. Да стигне чак дотук и да свърши така…
Моменти от нощта минаваха като на кинолента през съзнанието му.
Рийз в хранилището. Срещата с Хокинс. Паркингът. Балтазар. Горе на първия етаж. Белос с хрътките и кондата в залата…
1:01
1:00
0:59
… Интернет залата и белезниците на вратата. Горе на третия етаж. Сервизната стая. Каранадонът. Асансьорната шахта. Пак хранилището. Малката червена врата. Падането през нея с хрътките.
Отвън. Тунелът. Метрото.
0:48
0:47
0:46
Чакай.
Имаше нещо.
Нещо, което пропускаше. Нещо, което му казваше, че има начин.
0:37
0:36
0:35
Какво беше? По дяволите! Защо не може да се сети? Добре, спокойно. Помисли. Къде се случи?
На долния етаж? Не. На горния етаж? Не. Някъде по средата.
Първия етаж.
Какво се случи на първия етаж?
Видяха Белос, след което хрътките нападнаха кондата. После Балтазар прикова едната хрътка с ножа си към перилата…
0:29
0:28
0:27
После Холи натисна бутона на асансьора и бяха отишли в Интернет залата.
Холи…
После вратата. И белезниците.
0:20
0:19
0:18
Какво беше?
Холи…
Там беше! Някъде в дълбините на съзнанието му. Начин да влезе! Защо не можеше да си го спомни?
0:14
0:13
0:12
„Мисли, по дяволите, мисли!“
0:11
0:10
Суейн намръщено сви устни.
0:09
Огледа се. Нямаше други прозорци. Нямаше къде другаде да отиде.
0:08
Спомни си. Първият етаж. Белос. Хрътките.
0:07
Балтазар. Ножът.
0:06
Асансьорът. Холи натиска бутона. Холи…
0:05
Холи? Нещо около Холи.
0:04
Нещо, което Холи е казала?
0:03
Или е направила?
0:02
И с привършването на броенето дойде и ужасяващата мисъл.
Стивън Суейн беше мъртъв.
ПЕТИ ХОД
30 ноември, 20:56
В сервизната стая на третия етаж Пол Хокинс, седнал на земята до Балтазар, доволно кимна.
Пред отворения вход на стаята имаше огромна локва силно запалим денатуриран спирт, а до него — кутия кибрит. Беше приятно изненадан от това, което бе намерил по етажерките.
Сега се чувстваше малко по-спокоен. Всеки нежелан гост, който минеше през този вход, щеше да бъде…
И изведнъж го чу.
Прозорците над него леко се разтресоха, а подът потръпна.
Хокинс не можа да си обясни какво е това.
Но приличаше на приглушен взрив.
Дървеният парапет до тях се разтресе и Селексин и Холи спряха в горния край на стълбището.
— Чу ли? — попита Селексин притеснено.
— Усетих го — отвърна Холи. — Какво беше?
— Приличаше на взрив. На експлозия. Някъде отвън…
Млъкна.
— О, не…
— Пазете се! — извика командир Хари Куейд.
Маршъл клекна до стената в края на рампата, Куейд скочи зад ъгъла и залегна до него.
Вторият взрив избухна в основата на бетонната входна рампа. Мощен облак сив прах изригна от рампата, заля улицата и прогърмя покрай Маршъл и Куейд.
Метални парчета — останките от решетката, която затваряше паркинга на библиотеката — се посипаха шумно по земята.
Димът се разсея и Маршъл, Куейд и малка група агенти на АНС затичаха надолу по овъглената рампа, като прескачаха металните отломки.
Долу Маршъл спря и със страхопочитание се взря в гледката, която се разкри пред очите му.
Широкият правоъгълен отвор на паркинга, включително кръглата дупка на мястото на взрива в металната решетка, беше в мрежа от яркосиньо електричество — тънки нишки просъскваха на всеки няколко секунди.
Маршъл скръсти ръце. Куейд застана до него, загледан в решетката от електричество пред тях.
— Знаехме, че е така — рече Куейд, без да сваля очи от стената синя светлина пред тях.
— Да, знаехме — каза Маршъл. — Значи електризират цялата сграда, откъсват я от външния свят, запечатват я, така че никой да не може да влезе или да излезе…
— Точно така.
— Но защо? — попита Маршъл. — Какво е това, което става в тази сграда и което не бива да виждаме?