— Върви.
Хокинс не знаеше какво да прави. Кодиксът висеше във въздуха точно пред тях. Дори ако успееше да мине покрай съществото, трябваше да успее да мине и през огъня — огъня, който сам беше запалил, за да задържи врага навън. Въобще не му беше хрумнало, че същият този огън може да го задържи вътре.
Нямаше изход. Нямаше къде да отиде.
Балтазар се обърна към него и го погледна право в очите.
— Върви… веднага!
И Балтазар се хвърли към кодикса.
Хокинс удивено гледаше как съществото също се хвърля към Балтазар — и уви тънкото си тяло три пъти около врата му.
Огромният мъж отчаяно задърпа с две ръце примката около шията си. Падна назад върху останките от решетката, която разполовяваше стаята, препъна се и се строполи на пода под лавиците с почистващи препарати.
Хокинс продължаваше да наблюдава втрещено битката. Балтазар извика:
— Бягай!
Хокинс примижа и се обърна. Огънят пълзеше по пода към него. Прашната бутилка денатуриран спирт, която бе използвал, лежеше на пода на сантиметри от приближаващите пламъци.
Твърде късно…
Пламъците стигнаха бутилката тъкмо когато Хокинс се хвърли зад най-близката купчина дървени сандъци.
Стъклената бутилка — все още наполовина пълна — избухна като граната и хвърли парченца стъкло и огън във всички посоки.
Балтазар се бореше с кодикса.
Паднаха върху дървените лавици и те се строполиха под тежестта им. Стъклени шишета, пластмасови бутилки и десетки аерозолни флакони се пръснаха по пода.
Хокинс видя как лавицата се срути, видя всичките бутилки по пода — все почистващи препарати с огромни червени надписи: ДА СЕ ПАЗИ ОТ ОГЪН; ДА НЕ СЕ СМЕСВА С ДРУГИ ХИМИКАЛИ, а също и силно запалимите аерозолни флакони.
Огънят неумолимо напредваше в стаята.
— О, господи! — викна Хокинс.
Кодиксът все още беше здраво увит около врата на Балтазар. Лицето на аморфния човекоподобен беше изкривено в ужасна гримаса, бузите му бяха тъмночервени.
Хокинс се обърна да го предупреди за огъня и очите им се срещнаха. В същия момент, гледайки напрегнато Хокинс, Балтазар стисна още по-здраво кодикса.
Хокинс разбра погледа на огромния мъж. Прочете го в очите му. Балтазар знаеше какво ще се случи. Огънят. Химикалите. Той щеше да остане в стаята. И да задържи кодикса.
— Не! — извика Хокинс. — Недей!
— Върви… — изпъшка Балтазар.
— Но ти ще… — Хокинс видя как пламъците неумолимо пълзят напред. Трябваше бързо да вземе решение.
— Бягай! — извика Балтазар.
И Хокинс се предаде. Нямаше повече време. Балтазар беше прав. Трябваше да бяга.
Той се обърна към бързо напредващата огнена стена и като хвърли последен поглед към Балтазар, който продължаваше да души кодикса, тихо каза:
— Благодаря.
После прикри лицето си с ръка и се хвърли в огъня.
Ливайн пристигна на североизточния ъгъл на библиотеката тъкмо когато дотърчаха и Куейд и Маршъл. Агентът, отговарящ за периметъра, Хигс, ги чакаше.
— Ето там горе — каза Хигс и посочи два прозореца на третия етаж, точно под стрехата.
Прозорците бяха обагрени в яркожълто, от време на време лумваше и оранжев пламък.
— Ох! — Маршъл поклати глава. — Тази проклета сграда се е запалила. Само това ми трябваше.
— Какво ще правим сега? — попита Ливайн.
— Ще влезем — каза Хари Куейд. Гледаше озарените прозорци. — Преди всичко вътре да е изгоряло.
— Да влезем? — Маршъл се начумери. — По дяволите! Ливайн!
— Да, сър.
— Обади се на пожарната. Но като пристигнат, да изчакат. Не бива да ги пускаме вътре преди да сме огледали. Просто искам да са тук в случай, че огънят излезе извън конт…
— Ей, чакайте! — извика Куейд. Беше отишъл до югоизточния ъгъл на сградата.
— Какво има? — попита Маршъл.
— По дяволите… — Куейд изчезна зад ъгъла.
— Какво става? — Маршъл затича след него.
Куейд беше на тридесетина метра покрай южната стена, почти до югозападния ъгъл на сградата. Обърна се и извика:
— Агент Хигс, вие ли отговаряте за наблюдението тази вечер?
— Да, сър.
— Намирали ли сте някого тук? До тази стена?
Хигс не разбираше какво става. Куейд се взираше в нещо до стената, нещо, което приличаше на малък прозорец.
— Ами… да, сър — рече Хигс. — Намерихме един пиян скитник — спеше до стената.
— Беше ли близо до този прозорец? — попита Куейд.
— Ъъ, да, сър, беше.
— И къде е сега този пияница, Хигс? — попита Куейд, после коленичи и почна да оглежда стената.
Маршъл, Ливайн и Хигс се приближиха.
Хигс мъчително преглътна.
— Оставихме го на ротондата ей там, сър. — Той посочи. — Мислех да го докладвам, но реших, че не е спешно.