— Специален агент Хигс, искам веднага да отидете до ротондата и да ми доведете този скитник.
Хигс хукна към ротондата.
Куейд се отмести и останалите видяха какво е привлякло вниманието му.
— Какво е това, по дяволите!?… — възкликна Ливайн.
— Вижте — рече Маршъл и посочи паяжината от електричество, която изпълваше отвора на малкия приземен прозорец. Земята до него беше посипана с натрошени стъкла.
Наоколо нямаше никого.
Куейд се наведе към прозореца. Не беше голям, но човек можеше да се провре през него. Но защо ще го чупят? Това не би свършило никаква работа.
Освен ако някой не беше искал да влезе вътре…
Хигс дотърча и каза задъхано:
— Сър! Скитника го няма.
Хокинс се хвърли през пламъците и скочи на пода в читалнята.
На полицейската му униформа й нямаше нищо, но косата му гореше!
Хокинс трескаво съблече куртката си и угаси пламъците. Пое си дъх.
Сервизната стая гореше в яркожълто и озаряваше читалнята. През входа й излитаха пламъци.
„Не остава много“ — помисли си той.
Пропълзя отстрани на входа и опря гръб на стената.
Чакането трая само няколко секунди.
Химикалите в сервизната стая бяха добра комбинация. След като първият флакон с аерозол избухна в кълбо от сини пламъци, започна верижна реакция от химически експлозии.
Бетонната стена зад Хокинс се напука от ударната вълна, през входа излетя златна огнена топка, профуча покрай Хокинс и озари цялата читалня в яркожълто.
Когато целият трети етаж на сградата лумна в ярка светлина на фона на нощта, Маршъл, Ливайн и Куейд едновременно погледнаха нагоре.
По радиостанциите им се чуваха гласове:
— Пожар!…
— Стаята в ъгъла току-що избухна…
— Мамка му! — изруга Ливайн.
Приличаше на гръм.
Оглушителен гръм.
Цялата сграда се разтресе от ударната вълна на експлозиите.
На втория етаж на библиотеката Селексин и Холи потърсиха да се хванат за нещо, за да не паднат.
Вторият етаж на Нюйоркската градска библиотека се състоеше главно от две големи компютърни зали. В средата на всяка от тях имаше дълги овални маси, целите в компютри. От тавана висяха климатични инсталации и въздухопроводи, осигуряващи необходимия контрол на влажността при компютрите. Покрай стените имаше стаи за четене със стъклени стени.
Експлозиите на третия етаж ставаха все по-силни.
Стъклените стени на стаите за четене се тресяха. Компютрите падаха от масите и се разбиваха на пода.
Селексин придърпа Холи под една от овалните маси и двамата се сгушиха там и запушиха уши; сградата продължаваше да се тресе, експлозиите следваха една след друга, от масите около тях падаха монитори и клавиатури.
Хаос. Пълен хаос.
В читалнята Хокинс затисна очите си — огнени вълни бълваха от входа до него.
Няколко от чиновете в помещението вече горяха, запалени от първите огнени кълба, които изригнаха от сервизната стая.
Експлозиите бяха силни — по-силни, отколкото беше очаквал, по-силни от всеки пожар, който беше виждал.
Бяха почти хм… твърде силни.
Защо?…
Хокинс се смръзна. Трябваше да е станало нещо друго.
Но какво?
И тогава я видя.
Тънка тръба, разположена хоризонтално по стената, малко под тавана.
Излизаше от сервизната стая, вървеше по стената на читалнята над северните прозорци и малко след това рязко завиваше надолу до пода, минаваше през него и продължаваше към долните етажи…
Газопровод.
Сигурно в сервизната стая бе имало кранче за газта, което не беше видял. Газово парно или газ…
Тънката тръба се запали.
Хокинс с ужас наблюдаваше как жълто-синьото пламъче напредва по дължината на тръбата, след това последва извивката й и се насочи към долните етажи.
От тръбата се откъсна една огнена капка и падна върху един от дървените чинове. Той мигом лумна в пламъци.
Хокинс скочи. Експлозиите от сервизната стая най-сетне затихваха, но това вече нямаше значение.
Огънят се разпространяваше по газовата инсталация. Скоро цялата сграда щеше да пламне.
Трябваше да намери начин да излезе от нея.
В малката тоалетна на Подниво Едно един друг човек усещаше мощните взривове, които разтърсваха Нюйоркската градска библиотека.
Доктор Стивън Суейн седеше облегнат на белите плочки в една от кабините на женската тоалетна на Подниво Едно. Водата в тоалетната чиния до него се плискаше лудо, сградата се клатеше и тресеше.
Последва още една експлозия и сградата отново се разтърси, макар и не така силно, както преди. Взривовете сякаш губеха мощ.
Суейн погледна гривната. Дисплеят показваше: