ИНИЦИАЛИЗАЦИЯ — 6
ДЕТОНАЦИОННО БРОЕНЕ ПРЕКРАТЕНО НА:
0:01
ПРЕНАГЛАСЯНЕ
Първият ред премигна и се промени на:
ИНИЦИАЛИЗАЦИЯ — 5
Високо над главата му, досами тавана, решетката от синьо електричество продължаваше да съска. Отвъд нея смътно се чуваха гласовете на агентите.
Той се притисна още по-плътно към плочките и пое дълбоко дъх.
Отново беше вътре.
Мисълта за Холи го беше спасила.
Холи на първия етаж, в порутената Интернет зала. Когато хрътките блъскаха по вратата, а той я беше закопчал с белезниците, бе видял Холи до прозореца.
Тогава тя държеше счупената телефонна слушалка до електризирания прозорец. Когато слушалката се доближеше до прозореца, електричеството „бягаше“ от нея в кръг.
Бягаше от телефона!
Тогава Суейн не беше разбрал какво става, но сега вече знаеше.
Електричеството не бягаше от самия телефон, а от магнита, който беше в него. Телефонната слушалка е като обикновена тонколона: в центъра й се намира един относително силен магнит.
А като рентгенолог Стивън Суейн имаше стабилни познания за магнетизма.
Хората обикновено свързват рентгенолозите само с рентгеновите снимки, но през последните години рентгенолозите полагаха големи усилия да открият нови начини за получаване на напречно сечение на човешкото тяло — поглед навътре в тялото от перспективата на главата.
Има множество начини за получаване на тези напречни сечения. Един добре познат метод е скенерът. Има и друг, по-модерен метод, който включва съединяването и подреждането на атомните частици и се нарича ядрено магнитен резонанс.
В основни линии — както Суейн беше обяснил на обезпокоената госпожа Педърмън — апаратът за ядрено магнитен резонанс работи на принципа, че електричеството реагира на магнитна интерференция.
И именно това се беше случило, когато Холи бе доближила телефонната слушалка до прозореца — магнитните вълни бяха нарушили структурата на електрическите вълни, карайки ги да се отдръпнат от магнита, за да могат да поддържат честотата си.
За да влезе в сградата, Суейн беше грабнал телефонната слушалка от джоба си и я бе доближил до прозореца. Електричеството мигом се беше отдръпнало, образувайки шестдесетсантиметрова дупка в решетката, през която Суейн веднага бе пъхнал ръката си.
И щом гривната бе отчела, че е в електрическото поле, незабавно бе прекратила обратното броене.
Тъкмо навреме.
И след двуминутно внимателно гърчене и кривене, за да не излезе от шестдесетсантиметровото магнитно поле сред електрическата решетка, Суейн беше успял да влезе вътре.
Всъщност, тъкмо беше прехвърлил десния си крак през прозореца и падна от високия перваз. Електрическата решетка мигом се затвори с характерното съскане, докато той се строполи върху тоалетната чиния под него.
Вътре.
Докато Пол Хокинс стигне до средата на читалнята, експлозиите спряха.
Чуваше се само силното пращене на бушуващ пожар. Чиновете до сервизната стая бяха в пламъци. Самата сервизна стая беше озарена в яркожълто, а цялата читалня бе окъпана в трепкаща позлата.
Изведнъж зад него се чу силен шум и Хокинс се обърна.
На входа на сервизната стая, на фона на жълтите пламъци се очертаваше силуетът на кодикса.
Хокинс замръзна.
После видя, че съществото залита.
Кодиксът висеше във въздуха. Започна да се върти в спирала, а после изведнъж плоската триъгълна глава се вирна нагоре и кодиксът падна на един от порутените чинове.
И не мръдна.
Хокинс въздъхна с облекчение.
Понечи да се обърне и да тръгне към стълбището, но забеляза нещо на земята до входа на сервизната стая. Нещо бяло. Бавно запристъпва натам, за да види какво е…
Кръвта му се смръзна.
Беше водач. Или поне това, което беше останало от него.
Най-вероятно това бе водачът на кодикса, оставен отвън до сервизната стая, когато съществото бе влязло да убива.
Тялото на водача лежеше в голяма локва кръв под един от чиновете и бе напълно обезобразено.
По лицето, гърдите и ръцете му имаше десетки успоредни червени разрези — един бе счупил носа му и обясняваше огромното количество кръв. Дълбоките драскотини по дланите на дребосъка подсказваха жалки опити за защита. Очите и устата му бяха широко отворени, застинали в неописуем ужас — като снимка на последните му ужасяващи мигове.
При вида на тази гледка Хокинс потръпна — беше отвратително, жестоко. После, като се вгледа по-внимателно в червените разрези по тялото на водача, изведнъж настръхна от осенилата го мисъл. Паралелните нарези означаваха нокти…