Това беше работа на хрътките на Белос.
Крайно време беше да се махне оттук.
Обърна се и тръгна към стълбището…
… и видя как една огромна черна ръка се насочва към лицето му.
И след това не видя нищо.
Стивън Суейн предпазливо излезе от тоалетната и видя познатите вече стъклени офиси на Подниво Едно.
Погледна гривната и видя, че показанията на дисплея са се променили.
ИНИЦИАЛИЗАЦИЯ — 4
Още един участник бе мъртъв. Сега оставаха само четирима.
Зачуди се кои ли участници са все още живи. После сви рамене. И без това познаваше само трима от тях — Балтазар, Белос и Рийз. Като включеше и себе си, може би те бяха четиримата останали.
„Трябва да намеря Холи — каза си той. — Холи.“
През стъклените прегради успя да види от другата страна асансьорите. Видя и тежката синя врата, която водеше към паркинга. Беше отворена.
Суейн бързо отиде до нея и я разгледа. Тя беше извадена от пантите, вероятно от Рийз, когато ги беше преследвала.
Спомни си гонитбата на паркинга, спомни си как Балтазар се беше появил по рампата от долния етаж…
Долният етаж.
Подниво Две. Хранилището.
Там се бяха разделили с Холи и Селексин, затова логично беше да започне да ги търси оттам.
Трябваше да слезе долу.
По стълбите?
Не. Имаше и друг начин. По-добър.
Отново си спомни как Балтазар се беше появил по рампата на паркинга. Това беше начинът. Балтазар бе дошъл от друго, по-ниско ниво на този паркинг. И това ниво сигурно имаше някакъв вход, врата или нещо такова, което да се отваря към Подниво Две.
С тази мисъл в главата Суейн бързо мина през синята врата и тръгна към паркинга.
Отвън всичко приличаше на сцена от филм. Дълги огнени езици излизаха от два прозореца под покрива на Нюйоркската градска библиотека — величествено здание в центъра на красив градски парк — а редиците прозорци на третия и втория етаж бяха озарени от златисти отблясъци.
Джон Ливайн стоеше пред библиотеката и я наблюдаваше как гори.
Големият син минибус на АНС потегли и се отправи към западната страна на библиотеката.
Ливайн видя как минибусът се качи на бордюра и мина направо през тревната площ, заобикаляща зданието. После изчезна зад ъгъла.
Обърна се и видя фарове — много фарове — и веднага разбра какво означава това. Пристигаше пожарната — а след нея и пресата.
Разноцветни минибусове удариха спирачки досами периметъра от жълта полицейска лента. Плъзгащите се врати се отвориха и операторите наскачаха на земята. Зад тях се появиха и красивите репортерки, забързани, все още оправящи грима или тоалета си.
Една дръзка млада репортерка мина под жълтата лента, насочи се право към Ливайн и завря микрофон в лицето му.
— Сър — рече тя с възможно най-сериозен глас — бихте ли ни казали какво точно става тук? Как започна пожарът?
Ливайн не отговори. Само мълчаливо я гледаше.
— Сър — повтори тя, — попитах, бихте ли ни казали…
Ливайн заговори тихо и учтиво, с лице към нея, но думите му явно бяха отправени към тримата агенти, които стояха наблизо:
— Господа — рече той, — изведете тази млада дама извън полицейския периметър и й обяснете, че ако тя или някой друг отново пресече линията, ще бъде незабавно арестуван и обвинен в намеса в дела, отнасящи се до националната сигурност, присъдите за което варират между десет и двайсет години затвор, в зависимост от това в какво настроение съм.
Тримата агенти пристъпиха напред и младата репортерка — зяпнала — бе позорно отведена извън периметъра.
Ливайн гледаше краката й, докато я отвеждаха. Радиостанцията му се включи. Беше Маршъл.
— Да, сър?
— С Куейд сме на входа Към паркинга — каза Маршъл. — Дойде ли вече телевизията?
— Да, вече са тук — отвърна Ливайн.
— Някакви проблеми?
— Още не.
— Добре. Е, вече сме тук. Този пожар вдигна залога. Сега трябва да успеем да влезем вътре преди всичко да е изгоряло. Тръгна ли бусът?
— Току-що — каза Ливайн. — Всеки момент ще го видите.
Входната рампа от улицата към подземния паркинг беше от западната страна на сградата.
Маршъл стоеше в основата на рампата, близо до металната решетка, която затваряше паркинга. В центъра на решетката, съвсем леко докосвайки земята, блестеше огромният кръг от пресичащи се сини светкавици.
Големият минибус на АНС зави на задна зад ъгъла и бавно слезе по рампата със задницата напред.
— Добре — каза Маршъл в радиостанцията, щом видя буса. — Дойде. Скоро пак ще ви се обадя. Засега само дръжте пожарникарите и репортерите зад лентата. Ясно ли е?
— Да — каза Ливайн, докато Маршъл затваряше.
Бусът спря, задните врати се отвориха и четирима мъже в екипировка на специалните части скочиха на рампата. Първият — млад техник — отиде направо при Куейд и тихо му каза нещо. После енергично кимна и пак се качи в буса. След секунди се появи с голяма сребриста кутия в ръка.