— Охо! Я да видим кой е тук? — каза Белос.
Селексин полагаше неимоверни усилия да спре да трепери, но не успяваше. Холи седеше смразена от ужас.
— Е, дребосъко, май паметта ти е къса като тялото. Казах ти, че ще те намеря. Или си забравил?
Селексин мъчително преглътна. Холи само гледаше втрещена.
— Може би паметта ти има нужда от малко… освежаване — рече Белос и се изправи. — Излезте оттам.
Холи и Селексин изпълзяха изпод масата. Белос стоеше от другата страна с ранения си водач, метнат през рамо. Пламъците в близките стаи бушуваха.
Белос вирна глава и каза подигравателно:
— Къде ще избягаш сега, дребосъко?
Селексин хвърли поглед към стълбището и видя, че двете хрътки бавно се промъкват през отворената врата, като им отрязват единствения път за бягство.
— Охо! — прошепна той.
Отново погледна Белос и видя, че по златния му нагръдник има размазана кръв. На фона на черната му ръка ясно видя и сивата гривна.
Видя също как зелената светлинка изведнъж премигна.
И после светна червеният индикатор.
— Ох — отново рече Селексин.
Белос тръгна да заобикаля овалната маса. Не бързаше. Наслаждаваше се на момента. Изглежда, не забелязваше червената светлина на гривната си.
— Защо го направи? — попита Селексин.
— Какво да съм направил?
— Защо наруши правилата на Президиъна? Защо измами? Защо?
— А защо не?
— Нарушил си правилата, за да спечелиш. Как ще уважаваш наградата, когато нямаш уважение към самия турнир? Ти си измамник.
— Когото хванат да нарушава правилата, той е измамник — каза Белос. Вече почти беше заобиколил масата. — Мене няма да ме хванат.
— Но това е неизбежно!
— Защо? Как ще ме хванат? — попита Белос, сякаш вече знаеше отговора.
Селексин заговори бързо:
— Някой от участниците може да те разобличи. Може да каже „Инициализация“ и да покаже на наблюдаващите, че имаш хрътки.
— Трябва да е доста смел този, който ще се осмели да направи подобно нещо, докато бяга, за да спаси кожата си. Освен това — кой тук знае, че имам хрътки?
— Аз например.
— Но твоят господар за последен път бе видян да излиза от лабиринта, а само той може да задейства телепорта на главата ти.
Селексин се замисли за момент. После каза:
— Рийз.
— Какво?
— Рийз знае — каза Селексин, като си спомни как хрътките бяха нападнали Рийз на първия етаж.
— Но ти не знаеш дали Рийз е жива.
— А жива ли е?
— Позабавлявай ме — рече Белос. — Да предположим, че Рийз е все още жива.
— Тогава тя може да те изобличи. Може да задейства телепорта върху главата на своя водач и да те издаде.
— А какво ще кажеш за водача й?
— Моля? — намръщи се Селексин.
— Водачът й — рече Белос ехидно. — Едва ли смяташ, че дори и да оставя Рийз да живее, ще направя същото и с водача й.
— Убил си водача на Рийз преди да атакуваш самата нея?
Белос се усмихна:
— В любовта и войната всичко е позволено.
— Умен ход — рече Селексин. — Ами хрътките? Как ще ги измъкнеш от лабиринта? Не смяташ да ги оставиш тук, нали?
— Повярвай ми, докато дойде време да стъпя в изходния телепорт, хрътките отдавна няма да са тук — отвърна Белос.
Селексин се намръщи.
— Но как? Как ще ги изведеш от лабиринта?
— По същия начин, както ги доведох.
— Но за това ще е необходим телепорт — рече Селексин, — а също и координатите на лабиринта. А никой освен организаторите на Президиъна не знае неговото местоположение.
— Напротив — каза Белос. — Водачите като теб знаят координатите на лабиринта. Трябва да ги знаете, защото ви телепортират заедно с всеки участник.
Селексин се замисли.
При телепортацията водачът първо биваше изпращан на планетата на участника. Там той и участникът влизаха в телепорта. После водачът вкарваше координатите на лабиринта и двамата се телепортираха.
Случаят на Селексин, разбира се, беше различен, тъй като човеците не знаеха нищо за телепортите и телепортацията. Той и Суейн бяха телепортирани поотделно.
— И все пак ще ти трябва телепорт, за да измъкнеш хрътките — каза Селексин. — А на Земята няма телепорти.
Белос сви безразлично рамене.
— Вероятно няма.
Селексин се ядоса.
— Всичко това се базира на презумпцията, че ти ще си последният участник, останал в лабиринта. А това все още не е ясно.
— Ще поема този риск.
— Твоят прадядо е спечелил Петия Президиън, без да прибягва до измама — каза Селексин презрително. — Представи си какво би си помислил, ако те види сега?
Белос махна с ръка.
— Ти все още не разбираш, нали? Моят народ очаква от мен да спечеля този турнир, също както са го очаквали и от прадядо ми.