Но като отиде до малкия автомобил, всичките му грандиозни мисли мигом се изпариха.
Той въздъхна.
Собственикът на колата не беше тук.
А и самата тя не можеше да се подкара.
Суейн тъжно погледна двете тежки жълти скоби на колелата и сините очертания на бетона.
Колата бе паркирана на място за инвалиди и тъй като на предното й стъкло нямаше отличителен стикер, служителите й бяха сложили скоби.
Суейн се усмихна тъжно. Пред болницата беше виждал хиляди подобни случаи и винаги бе смятал, че тарикатите, които паркират на места за инвалиди, заслужават да бъдат наказани.
Но сега, в гаража на Нюйоркската градска библиотека съжали, че е бил толкова съвестен гражданин. Защото тази кола не му предлагаше абсолютно нищо. Пистолет без патрони.
И изведнъж чу тихо съскане.
Обърна се и каза високо:
— Не се отказваш, а?
На рампата — с мятаща се опашка, люлеещи се антени и уста цялата в слюнки — стоеше първият участник в турнира, когото беше срещнал тази вечер.
Рийз.
Холи и Селексин изкатериха тъмните стълби и спряха на площадката на третия етаж. От дъното на стълбищната шахта се чу още един оглушителен рев.
Каранадонът.
Някъде долу.
Селексин спря пред затворената врата на читалнята — спомни си сянката, която бе видял — сянката на кодикса.
— Вратата е затворена — прошепна Холи.
— Да… — каза Селексин, макар това да беше повече от ясно.
— Ами…
— Какво?
— Ами… ние не я затворихме. Просто излязохме. Не я затворихме. Не помниш ли?
Селексин не си спомняше, но в момента не го беше грижа дали вратата е била затворена, или не — нали все трябваше да отидат някъде.
— Сигурно си права — рече той и хвана дръжката. — Но сега няма къде другаде да отидем.
Завъртя дръжката и натисна вратата. Отвори я широко.
И мигом залитна назад.
Холи приклекна и повърна.
— Донесете го тук! Бързо! — извика Куейд. Бе започнало леко да ръми, но Куейд дори не забелязваше.
Четиримата агенти от АНС, които носеха въпросния предмет, се наведоха и с пъшкане го оставиха на земята до електризираната решетка.
Куейд погледна кутията с броячите.
Средният показваше: 120485,05.
Сто и двадесет хиляди волта. Сто и двадесет хиляди волта чист, безграничен електрически ток. Нещо като електризирана ограда, само че без оградата.
Куейд насочи вниманието си към предмета, който четиримата агенти току-що бяха сложили на земята. Това беше дебелият оловен контейнер, в който отдел „Сигма“ държеше портативната апаратура за съхранение на радиоактивни елементи.
Въпросната апаратура представляваше в основни линии вакуумиран съд, поставен в оловен куб с височина метър и двайсет. Използваше се за временно съхранение на радиоактивните елементи, намерени при външни операции, докато бъдат занесени за лабораторни изследвания в огромната база за съхранение на радиоактивни елементи в Охайо.
С други думи, това беше просто един термос, поставен в дебел, висок до кръста оловен калъф.
Куейд бе наредил да разглобят апарата в буса и да донесат тежката оловна обвивка.
— Няма да стане — каза Маршъл.
— Ще видим — отвърна Куейд.
— Това електрическо поле направо ще го пререже.
— Накрая да, но може би не веднага.
— Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че може да имаме достатъчно време да вкараме няколко души вътре.
Маршъл се намръщи.
— Не съм сигурен, че…
— Не е необходимо да си сигурен — грубо каза Куейд. — Нали няма да влизаш ти.
Селексин не сваляше очи от входа. Холи продължаваше да повръща, по лицето й се стичаха сълзи.
Селексин гледаше с широко отворени очи през входа.
Там, очертано зловещо на фона на ярките пламъци в читалнята, увесено от тавана с главата надолу и потънало в кръв, се люлееше зверски обезобразеното тяло на полицай Пол Хокинс.
На долното ниво на паркинга Суейн не изпускаше от поглед опашката на Рийз и се опитваше да не гледа парализиращите антени.
Тя пристъпи напред.
Към него.
Бавно.
После предният й крак се препъна и тя леко залитна.
Едва сега Суейн си спомни къде бе видял Рийз за последен път. На първия етаж, когато хрътките я нападнаха, а той и останалите побягнаха към стълбището.
Нямаше съмнение. Рийз беше ранена. Омаломощена и контузена от битката с хрътките.
Суейн се погледна — целият в черна мръсотия от асансьорната шахта и тунела на метрото. Хвърли поглед на гривната.
ИНИЦИАЛИЗАЦИЯ — 3
Още един участник бе мъртъв. Бяха останали само трима. Президиънът наближаваше своя край, а оцелелите бойци бяха ранени, мръсни и изтощени. Сега битката беше въпрос на издръжливост.