Изведнъж нещо ярко светна отдясно и Суейн видя как една газова тръба близо до тавана се запали.
Хвърли поглед към Рийз, която продължаваше да се влачи уморено напред, а след това и към хондата до себе си, която продължаваше да е все така безполезна.
И отново към газовата тръба. Към синьо-жълтото пламъче, което се плъзна по дължината й. Погледът му проследи тръбата. Тя изчезваше в стената точно над загадъчната врата с надпис: „… ЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ — ВЛИЗАНЕТО ЗАБРАНЕНО.“
Призля му.
Газ. Газова инсталация.
… ЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ.
КОТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ.
О, боже…
Препускащото синьо-жълто пламъче прекоси тавана, следвайки пътя на газопровода. И изчезна в стената над вратата.
Последва дълга тишина.
След която…
Експлозията беше мощна. Сякаш гръмна оръдие. Вратата на котелното помещение изхвърча навън на хиляди парченца, последвана от огромен облак дим и пламъци. Ударната вълна отхвърли Суейн върху капака на хондата.
Земята се разтресе и Куейд леко залитна. Някъде имаше експлозия.
— Трябва вече да влезем — рече той на Маршъл.
— Колко души ще…
— Колкото успеем.
— Откъде знаеш, че ще минете? — попита Маршъл.
— А ти откъде знаеш, че няма да можем? — отвърна Куейд.
Маршъл сви устни.
— Досега никой не е виждал подобно нещо…
Куейд само го гледаше и чакаше да даде нареждането.
Маршъл присви очи.
— Добре, действайте.
Суейн се претърколи върху капака на хондата и видя, че Рийз се обърна към горящото котелно помещение.
Противопожарните дюзи по тавана мигом се задействаха и по паркинга рукнаха потоци вода. Беше като при гръмотевична буря — от котелното отделение гърмяха експлозии, а от дюзите се сипеше пороен дъжд.
Суейн избърса водата от очите си и погледна да види какво прави Рийз. Отдясно — на половината път между него и Рийз — зърна вратата на западната стена, вратата, която му трябваше.
Тази с надпис: „КЪМ ХРАНИЛИЩЕТО“.
— Готови? Добре, бутайте! — извика Куейд.
Агентите преместиха цялата си тежест напред и забутаха огромната оловна кутия към електризираната решетка на паркинга.
Куейд ги бе накарал да я обърнат на една страна, така че двата отвора — капакът и дъното — сега сочеха към мрежата от синьо електричество.
Когато оловният куб бе на стъпка от светкавиците, Куейд, облечен в пълна бойна екипировка — с каска и бронежилетка — им каза да спрат.
Маршъл му подаде бойна пушка М–16, снабдена с високотехнологично подобрение. То приличаше на гранатомет М–203, само че вместо с цев, накрая завършваше с два остри метални шиша. Това беше байонет „Тейзър“ — съвременен вариант на древно оръжие. Вместо да слагаш дълга кама на края на пушката, слагаш няколко хиляди волта.
— Какво оръжие, а — рече Маршъл.
— Никога не излизай от къщи без него — отвърна Куейд и го взе.
— Още нещо — каза Маршъл и извади от джоба си лист — списъка с показанията от „Подслушвача“. — В теб ли е твоят?
Куейд се потупа по задния джоб:
— Вече го знам наизуст. — Тринадесет изблика на енергия след като прихванахме първоначалното електрическо поле на града. Оттам се започна. Имаме да намерим тринадесет неща.
— Ако влезеш — каза Маршъл.
— Да — потвърди мрачно Куейд, — ако вляза. Но ти се подготви за това, което ще донеса като изляза.
— Ако не сме готови, то ще е защото ще сме вече вътре с теб.
— Добре. — Куейд се обърна към агентите. — Хайде, момчета, да действаме.
Агентите започнаха да бутат оловния куб към решетката от синьо електричество. Куейд бавно вървеше зад тях, в очакване до отворения заден край на куба.
Предният край на кутията докосна електричеството.
Захвърчаха искри.
Куейд мигом клекна да погледне през отвора на оловната кутия. Виждаше от другата страна. Електричеството не можеше да мине през оловото.
Агентите продължиха да бутат, докато половината куб беше от вътрешната, а другата половина от външната страна на стената от електричество.
Оловото все още издържаше.
Сега имаха тунел, през който Куейд можеше да мине през решетката от електричество.
С оръжието в ръка Куейд се вмъкна в куба и за миг изчезна от поглед, после се появи от другата страна с вдигнат палец за успешна мисия.
— Добре — извика той. — Пратете и останалите.
Останалите назначени за влизане агенти, всички снабдени с „Тейзър“ към своите М–16, бяха наредени в колона зад куба.
Първият, млад латиноамериканец, казваше се Мартинес, незабавно се мушна с главата напред в куба.