Водата докосна вратата.
Суейн шумно тупна върху капака на колата и закри главата си с ръце. В същия момент секна и стрелбата на Куейд.
Суейн не беше сигурен какво очакваше да чуе. Съскането на електростатичния поток по водата. Или може би писъкът на Куейд, който стоеше във водата и стреляше по него.
Но не се случи нищо.
Абсолютно нищо.
На паркинга цареше пълна тишина, ако не се броеше тихото шуртене на водата от дюзите.
Суейн бавно вдигна ръце от главата си и видя Куейд и другия агент — все още близо до рампата в центъра с крака във водата — да го гледат любопитно как лежи върху капака на колата.
Рийз, от друга страна, не се виждаше никъде.
Водата по пода бе достигнала до аварийния изход и течеше под него без проблеми.
Суейн виждаше едно-единствено обяснение. Това не беше външна врата. Не беше електризирана. Сигурно имаше друга врата зад нея.
От дюзите продължаваше да се лее дъжд.
И изведнъж — внезапно и свирепо — Рийз се хвърли напред иззад втория агент и гръдният му кош изведнъж изригна и на мястото му гротескно щръкна острият връх на опашката й.
Куейд се извърна, но беше твърде бавен.
Рийз вече правеше своя втори ход — извади опашката си от тялото на Мартинес — той се строполи на земята като парцалена кукла, — мина грубо отгоре му, хвърли се върху Куейд и го повали с плисък на земята.
Сигурно бе заобиколила рампата и се бе промъкнала зад двамата агенти, които заплашваха Суейн.
Заплашваха нейната плячка.
Но Куейд нямаше да се предаде без бой. Той се претърколи по гръб тъкмо когато Рийз скочи върху гърдите му с отворена олигавена уста и полюшващи се антени. Куейд безполезно нашари тавана с куршуми. На Суейн му се стори, че видя бяла светлина да проблясва по високотехнологичното устройство, прикрепено към цевта на пушката на Куейд.
Борбата продължаваше под пороя на паркинга, но Рийз беше твърде силна и твърде тежка.
Дебелият й преден крайник се стовари върху дясната ръка на Куейд — тази с оръжието — и Суейн чу отвратителния звук на трошащи се кости.
Пушката се хлъзна по наводнения под на паркинга и спря на няколко стъпки от хондата, където стоеше Суейн.
С лице, обляно в слюнка, Куейд изпищя неистово, от счупената му дясна ръка рукна кръв. С другата си ръка той правеше жалки опити да отблъсне Рийз.
И тогава опашката на Рийз се вдигна.
Бавно и плавно, зад полюшващите се антени. Извън полезрението на Куейд.
Суейн нямаше време да реагира.
Опашката се стовари бързо.
Свирепо бързо.
Острият й връх проби главата на Куейд в заря от червени пръски — мина право през черепа и излезе от другата страна. При удара тялото му се разтресе в силни спазми, краката му се вдигнаха от пода и после той изведнъж се отпусна.
Суейн с ужас наблюдаваше как Рийз хладнокръвно изважда опашката си от трупа. Окървавената глава падна на пода с тих плясък.
После Рийз погледна Суейн.
И злобно изсъска.
Негов ред беше.
Цялото й същество издаваше напрегнатост и превъзбуда, предвкусване на битката.
Дъждът от дюзите барабанеше по плочките на гърба й.
Суейн стъпи встрани от хондата, като внимателно наблюдаваше Рийз и се чудеше какво да направи. А после видя.
Оръжието на Куейд.
На земята вдясно от него.
Не се поколеба нито за миг. Хвърли се към него.
Рийз скочи.
Пръстите на Суейн силно пляснаха във водата, той грабна пушката, вдигна я и се извъртя да отблъсне нападащата Рийз.
Щрак!
Нямаше патрони! Куейд ги беше свършил.
Не беше честно!
Рийз се хвърли към него в поройния дъжд, тялото й полетя във въздуха с разперени крайници и зейнала паст — един огромен нападащ алигатор.
Суейн се преметна презглава наляво точно в мига, когато Рийз се стовари с цялата си тежест върху мястото, от което току-що беше отскочил. Тялото й изплющя в плитката вода.
Суейн се изправи и се обърна да види къде е Рийз…
Пляс!
Някаква огромна тежест го удари в гърдите и го запрати назад. Беше рамото на Рийз, стоварило се върху него.
Ударът го откъсна от земята и той полетя във въздуха, а после изведнъж — туп! — и падна върху капака на хондата.
Тя силно се разтресе върху амортисьорите си и преди Суейн да разбере какво става ушите му се изпълниха с най-ужасяващия звук, който бе чувал; той отвори очи и видя, че гледа в зейналата паст на Рийз от една педя разстояние.
Представляваха странна гледка: Суейн — по гръб върху капака на хондата с разперени встрани ръце, все още стиснал пушката в едната, и Рийз — стъпила със задните си крака във водата, а с предните здраво заклещила Суейн върху колата.
Тя наведе муцуна към гърдите му, като че ли да го подуши, да го помирише, да се наслади на победата си.