Безмилостни. Безпощадни.
Селексин мъчително преглътна. Бяха стигнали до ъгъла.
Задънен ъгъл.
Погледна назад. Хрътките бяха спрели, все още на шест метра от тях. Просто стояха и гледаха плячката си.
След миг отново тръгнаха.
В противоположни посоки.
Разделяха се!
— Не е добре — рече Селексин. — Това не е добре.
За предпочитане беше да са заедно, защото тогава поне можеше да ги следи едновременно, а сега…
— Бързо — обърна се той към Холи. — Качи се на чиновете.
— Какво?
— Качвай се! — рече той настоятелно. — Те ни виждат през краката им. Ако сме върху тях, няма да знаят къде сме.
Холи се покатери като маймуна върху най-близкия чин. Селексин бързо скочи зад нея.
— Да вървим — прошепна тя и с лекота прескочи на съседния чин.
— Само внимавай — рече Селексин и я последва малко по-непохватно. — Да не паднеш.
Холи пъргаво прескачаше от чин на чин, като с лекота преодоляваше разстоянията помежду им. Зад нея, Селексин правеше същото.
Под тях се долавяше ръмженето и сумтенето на хрътките.
Изведнъж се чу метално звънване и Селексин хвърли поглед през рамо. Над морето от чинове успя да види горната част на вратите на асансьора.
Те се отваряха.
— О, не! — извика той и хукна по чиновете.
Холи също ги видя.
— Ще можем ли да стигнем там?
— Трябва да опитаме — отвърна той.
Холи смени посоката и направи широк полукръг, скачайки от чин на чин. И тъкмо щеше да прескочи едно голямо разстояние между два чина, когато здравата хрътка, с оголени зъби и разперени нокти, скочи от пода и й пресече пътя.
Холи падна назад върху чина. Хрътката се присви на пода.
Селексин се върна при Холи.
— Удари ли се?
Със силен вой хрътката скочи отново, този път върху един съседен чин, и замахна с острите си нокти към Холи.
Тя изпищя, претърколи се от чина и падна на земята.
— Не! — викна Селексин.
Хрътката яростно замахна към него и го удари в лицето. Той отскочи, загуби равновесие и падна по гръб върху чина, на който стоеше.
С потресаваща бързина хрътката се хвърли към него, но той успя да се претърколи настрана и тя се удари във вертикалната преграда.
От удара чинът се разклати и Селексин изпадна в пълен ужас, когато видя как светът се изкривява на една страна и усети, че чинът се накланя…
Холи със страх наблюдаваше как чинът, на който се биеха Селексин и хрътката, се накланя и се прекатурва. Сякаш падна в забавен кадър.
Селексин падна първи — строполи се тежко на земята и яйцевидната му шапка хвръкна от главата. Той бързо се претърколи, за да не го затисне падащият чин.
Хрътката скочи като котка точно пред Селексин.
Селексин беше абсолютно беззащитен, а хрътката се готвеше да нападне… изведнъж чинът се стовари върху гърба й.
Приклещена на пода, тя надаваше луди писъци и се гърчеше в опит да се освободи. Тракаше с челюсти и се зъбеше: въпреки собственото си окаяно положение се опитваше да се добере до Селексин.
Той се тътреше назад по задник, за да се отдалечи от виещото животно. И изведнъж Холи събори още един чин върху хрътката.
Предният му ръб се стовари тежко върху главата й, затисна я на пода и натроши острите й зъби.
Хрътката се сгърчи няколко пъти под двата чина и накрая застина неподвижна. Мъртва.
Тишина.
В този момент Холи чу тихо звънване, последвано от стържещия звук на асансьорните врати — отново се затваряха.
Тя клекна до Селексин и трескаво се заоглежда.
— Къде е другата?
— Н-не знам. — Селексин не беше на себе си. — Може да е навсякъде.
Холи го хвана за ръката и му помогна да коленичи.
— Изпуснахме асансьора — каза тя. — Хайде, да се махаме оттук.
— Но… но… — замънка Селексин.
— Хайде! Да тръгваме!
— Но… шапката ми! — Селексин опипа гологлавото си теме. — Трябва да си взема шапката!
Холи бързо се огледа и видя шапката. Малката бяла полусфера лежеше на земята под един чин наблизо.
Тя запълзя на четири крака натам, протегна ръка към шапката и…
Замръзна.
До шапката имаше два черни крака — единият с окървавена лапа, а другият въобще без лапа.
Тя вдигна очи и се оказа лице в лице с втората хрътка.
От широко отворената уста на животното се стичаше слюнка.
Селексин безпомощно наблюдаваше сцената. Беше на три метра от тях. Твърде далеч.
Холи продължаваше да стои на четири крака, почти опряла нос в носа на хрътката.
Абсолютно беззащитна.
Хрътката пристъпи напред и застана над шапката.
Сега беше толкова близо, че единственото, което Холи виждаше, бяха зъбите й. Дълги, остри, кървави зъби. Усети топлия дъх на животното върху лицето си; долови неприятната миризма на разлагаща се плът.