Затвори очи и стисна юмруци в очакване на атаката, в очакване на края. Ужасът й бе неописуем.
И изведнъж хрътката яростно изсъска и Холи отвори уста да изпищи… и като че ли чу отнякъде гласа на баща си.
— Инициализация!
През затворените си клепачи Холи усети изблика на ярка светлина.
После чу дивия, болезнен писък на хрътката и отвори очи — и бе заслепена от малката сфера ярка бяла светлина, която блестеше над шапката на Селексин.
Писъкът на хрътката внезапно секна и Холи отново чу гласа на баща си:
— Отказ.
Ослепителната светлина изчезна и за миг Холи не виждаше нищо освен танцуващи разноцветни точици.
А после почувства как две силни ръце я хващат здраво и — все още заслепена — инстинктивно понечи да се освободи.
Но ръцете я държаха здраво… и нежно.
Прегръдка.
Холи премига няколко пъти и видя, че е в топлата прегръдка на баща си.
Отпусна се облекчено.
А след това се разплака.
Стивън Суейн затвори очи и въздъхна. Холи беше жива и здрава и отново бяха заедно. Не му се искаше да я пусне.
Като продължаваше да я държи в прегръдките си, той се обърна да погледне останките на хрътката.
Животното бе разсечено на две — бяха останали само задните крака и опашката. Главата, предните крака и горната част на тялото просто ги нямаше — телепортирани бог знае къде. От разреза на тялото се стичаше гъста черна кръв.
Селексин се дотътри до Суейн и изкриви лице в гримаса при вида на остатъците от хрътката.
— „Инициализация“, „Отказ“ — подсмихна се той. — Приятно ми е да видя, че все пак не си забравил всичко, което ти казах.
Суейн тъжно се усмихна.
— Е, не всичко.
Холи вдигна поглед към баща си:
— Знаех си, че ще се върнеш.
— Разбира се, че ще се върна, глупачето ми — рече Суейн. — Не мислиш, че бих те оставил тук съвсем сама, нали?
— К-х-хм — изкашля се Селексин. — Моля за извинение, но младата дама не беше съвсем сама.
— О, да, извинявай.
— Той беше много смел, татко — каза Холи. — Много ми помогна.
— Така ли? — Суейн погледна Селексин. — Много благородно от негова страна. Май трябва да му благодаря.
Селексин скромно сведе глава.
— Благодаря — тихо каза Суейн на дребосъка.
Селексин, горд от този новопридобит статус на герой, махна с ръка.
— А, няма нищо. Просто част от служебните задължения, нали така се казва?
— Точно така — разсмя се Суейн.
— Знаех си, че ще се върнеш, знаех си. — Холи се сгуши в прегръдките на баща си. После изведнъж вдигна поглед, направи уж гневна физиономия и със сериозен тон на възрастен попита: — Обаче къде беше досега? И как ни намери?
Всъщност в крайна сметка намирането на Холи и Селексин бе почти случайно.
От паркинга Суейн се бе втурнал в хранилището и бе стигнал до малката червена врата, през която го бяха изхвърлили хрътките. И когато не намери там нищо, нито дори следа от Холи и Селексин, беше напълно объркан.
И тогава, в тишината, чу звънването на близкия асансьор.
Сигурно кабината просто си бе стояла на Подниво Две — и някой от по-горните етажи бе извикал асансьора.
Суейн се втурна към него и го стигна малко преди вратите да се затворят. Скочи вътре и потегли към етажа, откъдето бяха извикали асансьора. Беше по-добре от нищо. А освен това, знае ли човек? Може пък Холи или Селексин да бяха натиснали копчето. А може и да не бяха те, но на Суейн вече му беше все едно. Трябваше да поеме този риск.
Вратите на асансьора се отвориха на третия етаж и пред Суейн се разкри горящата читалня.
Той клекна и изпълзя от кабината на четири крака, за да не го види никой.
После чу гласове и ръмженето на хрътките, а след това трясъка от падането на един чин, а после и на друг.
Скочи, заобиколи няколко чина и видя дъщеря си на четири крака на пода лице в лице с една от хрътките.
Суейн бе твърде далеч и не знаеше какво да направи — но изведнъж осъзна, че хрътката стои над яйцевидната шапка на Селексин.
И в този момент една-единствена дума изскочи в съзнанието му — „Инициализация“.
— Имаш ли връзка с тях? — обърна се Маршъл към оператора в буса на АНС.
— Не, сър. Командир Куейд и агент Мартинес не отговарят.
— Опитай пак.
— Но, сър — рече настойчиво операторът, — чува се само пукане. Не можем да сме сигурни дори дали командир Куейд си е включил радиостанцията.
Доклад за състоянието:
Пост 4 докладва за наличие на замърсител в лабиринта.
Изчаква потвърждение.
— Просто продължи да опитваш — каза Маршъл. — И ми се обади веднага щом уловиш нещо.