Маршъл погледна електризираната решетка, смачканата оловна кутия, мрежата от синьо електричество.
„Какво, по дяволите, се е случило с Куейд?“
— По-добре да тръгваме — каза Суейн.
Селексин тъкмо си слагаше бялата шапка. Беше изцапана с черната кръв на хрътката.
— Прав си — рече той. — Белос едва ли е далеч.
— Белос — каза Суейн. — Той трябва да е.
— Какво имаш предвид?
— Белос е другият — каза Суейн. — Единственият друг останал участник.
— Само двама ли са останали в лабиринта? — попита Селексин.
— Да — отвърна Суейн и вдигна ръка така, че Селексин да види гривната.
Селексин се загледа в нея за миг, после вдигна очи към Суейн. Лицето му беше мрачно.
— Имаме сериозен проблем.
— Какво?
— Виж. — Селексин посочи гривната. Дисплеят показваше:
ИНИЦИАЛИЗАЦИЯ — 2
ДОКЛАД ЗА СЪСТОЯНИЕТО: ПОСТ 4 ДОКЛАДВА
ЗА НАЛИЧИЕ НА ЗАМЪРСИТЕЛ В ЛАБИРИНТА.
ИЗЧАКВА ПОТВЪРЖДЕНИЕ.
— Какво означава това?
— Означава — каза Селексин, — че са разбрали за хрътката.
— Коя хрътка? — попита Суейн. — И кой е разбрал?
— Тази, която току-що уби, като използва телепорта на шапката ми.
— И кой е разбрал за нея?
— Служебните лица, наблюдаващи от другата страна на телепорта. Сигурно доста са се изненадали, когато половин хрътка се е изтърсила в скута на някой от тях.
Те са на Пост 4, телепортната станция, която има за задача да наблюдава как се справя боец номер четири, тоест ти.
— И какво означава това съобщение?
— Тази битка — обясни Селексин — е само за седем участници. Това е битка до смърт между седемте интелигентни раси във вселената. Всякаква външна помощ е строго забранена. Хрътките са като кучетата. Те не са интелигентни същества, следователно не могат да участват в Президиъна. А и повече от сигурно е, че не живеят на Земята. Затова, когато служебните лица на Пост четвърти са получили хрътка, телепортирана от лабиринта на Земята, веднага са разбрали, че турнирът е компрометиран, замърсен, така да се каже, от външен субект.
Суейн замълча за миг. После попита:
— И какво правят сега?
— Изчакват потвърждение.
— Какво потвърждение?
— Друго служебно лице трябва да отиде в Пост 4 и да потвърди съществуването на замърсителя.
— И какво ще стане, когато се получи потвърждението?
— Не знам. Такова нещо не се е случвало досега.
— Можеш ли да предположиш?
Селексин бавно кимна.
— Е? — подкани го Суейн.
Дребосъкът прехапа устни.
— Най-вероятно ще анулират Президиъна.
— Искаш да кажеш, че ще го отменят?
Селексин се намръщи.
— Не точно. Това, което сигурно ще направят…
— Татко… — чу Суейн тихия глас на Холи. Все още я държеше в прегръдките си.
— Момент, скъпа — каза той и се обърна към Селексин. — Та какво ще направят?
— Татко! — прошепна Холи настоятелно.
— Какво има, скъпа?
— Татко, тук има някой… — прошепна тя толкова тихо, че на Суейн му трябваше цяла секунда, докато разбере какво му казва.
Погледна я. Тя със страх се взираше над рамото му.
Стивън Суейн бавно се обърна.
В другата страна на широката зала видя едно окървавено и обезобразено тяло да се люлее от тавана, провесено с главата надолу.
А до него стоеше Белос.
Суейн видя остатъците от полицейската униформа и разбра кой е убитият.
Хокинс.
Белос тръгна мълчаливо през лабиринта от чинове към тях.
Към тях!
— Да бягаме! — прошепна Холи.
Суейн тръгна наляво, като се опитваше да оставя възможно най-много чинове между себе си и Белос.
Белос направи същото, като тръгна в широка дъга отляво надясно. Проправяше си път между чиновете спокойно и бързо. Белият му водач все така лежеше проснат на рамото му.
Суейн напредваше към асансьорите с Холи на ръце, Селексин бързаше до него.
— Няма къде да избягаш! — прогърмя гласът на Белос в читалнята. — Няма къде да се скриеш!
— Разкрили са те — извика Суейн. Вървеше заднишком. — Знаят, че си довел хрътки в лабиринта. Измами и те хванаха.
Белос продължаваше да върви към тях на широки дъги — наляво, после надясно. Странно движение, движение, което сякаш ги тласкаше назад. Назад към…
— Това, че са ме разкрили, няма да ти помогне — каза Белос.
Суейн хвърли поглед през рамо и видя зейналата черна яма на лявата кабина. Вратите на десния асансьор бяха затворени.
Гърбът му опря в панела с бутона на асансьора.
— Президиънът свърши, Белос — каза Суейн. — Вече не можеш да победиш. Знаят, че си измамил.
Със свободната си ръка Суейн заопипва панела зад гърба си, намери бутона и го натисна.