Суейн стисна зъби и усети топлината на собствената си кръв в устата си.
Трябваше да направи нещо.
Вдигна поглед нагоре и видя другата кабина да виси над тях като огромна четвъртита сянка в тъмнината на шахтата. Под нея зееше мрачна яма. „Може би…“
Белос отново тръгна към него — и изведнъж Суейн бързо се хвърли напред, хвана огромния мъж за глезените, той загуби равновесие и двамата се претърколиха на земята към ръба.
Паднаха.
И двамата.
В шахтата под работещия асансьор.
Беше дълбоко около три метра и Белос падна тежко на дъното на асансьорната шахта. Суейн се стовари върху него — тялото на здравеняка омекоти удара.
Суейн веднага се изправи и се огледа.
Солидни бетонни стени от двете страни — и на една от тях висяха няколко противовесни въжета. Срещу тях беше потрошената странична стена на разбитата кабина, която стоеше смачкана на дъното на шахтата. На четвъртата страна обаче Суейн видя нещо съвсем неочаквано.
Врати.
„Тук има още един етаж.“
Работещият асансьор можеше да слезе надолу.
И ако можеше…
— Холи! Селексин! — извика той отчаяно. — Чувате ли ме? Натиснете бутоните под ПН–2!
Селексин все още лежеше на пода на асансьорната кабина, окървавен и замаян. Холи седеше сгушена в ъгъла.
И изведнъж чу ехтящия глас на баща си и след моментно объркване излезе от унеса си. „… бутоните под ПН–2!“
Изтича до панела с бутоните и ги разгледа:
| 3 | 2 |
| 1 | П |
| ПН–1 | ПН–2 |
ПН–2 беше най-долният етаж. Нямаше нищо под ПН–2!
Какво искаше да каже татко й?
Бавно и несигурно Белос започна да се изправя.
Суейн отново извика:
— Който и да е под Подниво–2! Просто го натиснете!
Гласът на Холи се понесе надолу в шахтата:
— Няма нищо! Няма нищо под този бутон!
„Господи — помисли си Суейн. — Виждам вратите. Трябва да има!“
И отново извика:
— Погледни под бутоните! Виж няма ли една малка вратичка в стената! Някакъв панел! Нещо такова! Каквото и да е!
Секунда.
После гласът на Холи:
— Да. Има малък панел!
Белос вече се бе подпрял на стената на счупения асансьор. На противоположната страна Суейн видя няколкото противовесни въжета, които се простираха вертикално нагоре по бетонната стена. Те бяха изпънати и смазани и изглежда стигаха чак до горния край на шахтата, минавайки покрай кабината, висяща над тях.
— Холи! — извика той пак. — Отвори панела! Ако има някакъв бутон, натисни го!
Холи отвори малката бяла вратичка в стената под панела с бутоните. Вътре имаше няколко ключа — приличаха на обикновени ключове за осветление.
Под тях обаче видя един мътнозелен бутон, до който с тебешир беше написано: „ЗА СКЛАДА“.
— Намерих го! — извика тя.
— Натисни го!
Холи натисна зеления бутон и усети как стомахът й се обръща.
Кабината потегли надолу.
Въжетата покрай стената мигом се раздвижиха, някои нагоре, други надолу — беше твърде бързо, за да се каже кое накъде — когато сложната система от противовеси се задейства.
Суейн погледна нагоре. Кабината, висяща на около четири метра над него, започна да се спуска.
Към тях.
Това беше добре. Трябваше да направи нещо. Да осигури някакъв…
И изведнъж беше повален на пода. Белос се бе хвърлил върху него.
Суейн падна тежко и бързо се претърколи на една страна, тъкмо когато големият черен юмрук удари пода точно до главата му.
Белос изрева от болка и хвана юмрука с другата си ръка.
Суейн скочи. Погледна нагоре към спускащия се асансьор. Беше близо. Нямаше много време.
„Не можеш да се биеш с Белос. Трябва да намериш начин да се…“
Белос отново се хвърли към него и го притисна до стената на разбитата кабина.
Работещият асансьор приближаваше.
Оставаха три метра и половина до земята.
Белос го удари в корема. Суейн се преви.
Три метра и тридесет сантиметра.
Белос го удари пак. Суейн се задави. Белос беше прекалено силен, за да може да се бие с него.
Три метра.
Белос хвърли бърз поглед към спускащия се асансьор, после се огледа за изход. Видя движещите се противовесни въжета до стената. Изглежда, там имаше достатъчно място за…
Два и седемдесет.
Дъното на кабината остърга рогата на Белос и той се наведе.
Два и четиридесет.
Суейн също погледна въжетата. Белос беше приклекнал и се беше втренчил в тях.
Възможност.
И Суейн се възползва от нея.
Изрита Белос в сгъвката на коляното и той се свлече на колене.
Два и десет.
Суейн се промуши покрай него и залази към противовесните въжета.