— Какво стана? — попита Селексин.
— Смазан е — отвърна Суейн.
— Смазан ли?
— Да.
Селексин потръпна.
— Не е много приятен начин да умреш.
— И той не беше много приятен — намеси се Холи.
— Права си.
В този момент гривната на Суейн тихо избипка.
Суейн я погледна и видя, че по дисплея текат надписи:
НАЛИЧИЕТО НА ЗАМЪРСИТЕЛ ПОТВЪРДЕНО
ПРИ ПОСТ 4.
ПРЕЗИДИЪНЪТ Е КОМПРОМЕТИРАН
ПОВТАРЯМ
ПРЕЗИДИЪНЪТ Е КОМПРОМЕТИРАН
ЕВЕНТУАЛНО РЕШЕНИЕ ЗА ОТМЯНА.
Екранът премигна и се появи ново съобщение:
ИНИЦИАЛИЗАЦИЯ — 1
СЛУЖИТЕЛИТЕ ПРИ ИЗХОДНИЯ ТЕЛЕПОРТ
ДОКЛАДВАТ ОСТАВАНЕТО НА ЕДИН УЧАСТНИК
В ЛАБИРИНТА.
ОЧАКВАМЕ ИНСТРУКЦИИ.
Настъпи пауза.
— Какво означава това? — попита Суейн.
— Когато остане само един участник — обясни Селексин, — събуждат каранадона, ако вече не е буден, и тогава…
— Тогава отварят изходния телепорт — прекъсна го Суейн като си спомни предишните му обяснения. — И ако успееш да избегнеш каранадона и да стигнеш до телепорта, печелиш Президиъна.
— Точно така — каза Селексин. — Само че сега, след като Белос компрометира Президиъна, организаторите обсъждат дали да не се откажат от него напълно. Защото, ако се откажат, няма да отворят изходния телепорт. И ние ще останем тук с каранадона. А те вероятно ще…
Гривната силно избипка и Селексин млъкна.
ДО СЛУЖИТЕЛИТЕ НА ИЗХОДНИЯ ТЕЛЕПОРТ:
ВЗЕТО Е РЕШЕНИЕ ЗА ОТМЯНА НА ПРЕЗИДИЪНА.
НЕ ИНИЦИАЛИЗИРАЙТЕ ИЗХОДНИЯ ТЕЛЕПОРТ
ПОВТАРЯМ.
НЕ ИНИЦИАЛИЗИРАЙТЕ ИЗХОДНИЯ ТЕЛЕПОРТ
— Отменят го — каза Суейн.
Селексин не отговори. Само гледаше гривната и не вярваше на очите си.
Суейн го разтърси за рамото.
— Видя ли съобщението? Отменят цялото това нещо.
— Да. Видях го — тихо каза Селексин. После вдигна очи към Суейн. — И знам какво означава това. Означава, че най-вероятно ще умрем.
— Да умрем ли? — попита Холи.
— Ти със сигурност ще умреш — каза Селексин на Суейн, — а без изходния телепорт аз не мога да напусна тази планета. А какви са според теб шансовете ми за оцеляване на Земята?
Суейн знаеше отговора на този въпрос. Момчетата от АНС бяха до входа на библиотеката, и то не за да вземат книги от нея. Селексин нямаше никакъв шанс извън библиотеката. А сега не можеше да я напусне.
— Защо да умра? — попита Суейн. — Защо си толкова сигурен в това? Няма гаранция, че каранадонът ще ни намери. — Виж, това беше извънземен, който Суейн с радост би предоставил на АНС.
— Не каранадонът е най-голямата заплаха за теб — каза Селексин.
— А кое? — попита Суейн и в същия момент гривната му избипка за ново съобщение:
МОЛЯ ОТБЕЛЕЖЕТЕ, ЧЕ ПОРАДИ ВЪНШНА НАМЕСА Е РЕШЕНО СЕДМИЯТ ПРЕЗИДИЪН ДА БЪДЕ ОТМЕНЕН. ИЗКАЗВА СЕ БЛАГОДАРНОСТ НА ВСИЧКИ СЛУЖИТЕЛИ ОТ ВСИЧКИ СИСТЕМИ ЗА ТЯХНОТО СЪДЕЙСТВИЕ ПО ВРЕМЕ НА ТОЗИ ТУРНИР. ЗАПОЧНАТО Е РАЗСЛЕДВАНЕ ЗА ОТКРИВАНЕ НА НАЧИНА, ПО КОЙТО ЗАМЪРСИТЕЛЯТ Е ВНЕСЕН В ЛАБИРИНТА.
КРАЙ НА ОФИЦИАЛНОТО СЪОБЩЕНИЕ.
ПРЕЗИДИЪНЪТ ЗАВЪРШЕН.
ГОТОВНОСТ ЗА ДЕЕЛЕКТРИЗАЦИЯ.
— Деелектризация ли? — попита Суейн.
— Да — каза Селексин. — Ще премахнат електрическото поле, което обгражда лабиринта.
— Кога?
— Възможно най-скоро, предполагам.
— А какво ще стане с каранадонът?
— Вероятно просто ще го оставят тук.
— Ще го оставят тук ли? — Суейн не вярваше на ушите си. — Имаш ли представа какво може да направи нещо такова в този град? Когато свалят електрическото поле около сградата, този звяр ще е свободен и нищо няма да може да го спре.
— Не зависи от мен — каза Селексин тъжно и някак разсеяно.
Суейн знаеше, че други мисли вълнуват дребосъка. Без изходния телепорт Селексин не можеше да си тръгне. Бяха оцелели в Президиъна, а сега той не можеше да напусне Земята.
— Е — каза Суейн и огледа тъмната шахта наоколо. — Няма да ни помогне много, ако стоим тук и се тюхкаме. Щом ще дръпнат шалтера на електричеството, предлагам да потърсим място, откъдето можем да излезем, когато това стане.
Прегърна Холи и прескочи от покрива на работещия асансьор върху покрива на разбития. Селексин не помръдна. Стоеше тъжно, дълбоко замислен.
Суейн и Холи се покатериха през смачканите врати и излязоха в хранилището. После погледнаха към Селексин.
— Селексин — каза Суейн. — Още не сме мъртви. Хайде. Ела с нас.
Застанал върху покрива на асансьора, в тъмнината на шахтата, Селексин вдигна поглед към Суейн, но не каза нищо.
— Трябва да намерим изход — рече Суейн. — За да можем да излезем, когато махнат полето.