— Белос — каза Селексин замислено.
— Какво?
— Белос знаеше начин.
— За какво говориш? — попита Суейн и огледа помещението зад гърба си. — Хайде, трябва да тръгваме.
— Нали трябваше да изведе хрътките — рече Селексин. — Самият той го каза.
— Селексин, за какво говориш?
— Бяхме на един друг етаж, май че беше вторият — обясни Селексин. — Белос дойде и говорихме преди да се появи рахнидът и да се сбият, а ние да избягаме. Тогава го попитах какво възнамерява да прави с хрътките, ако спечели Президиъна, защото знаех, че ако ги остави тук, със сигурност ще разберат за тях. Той ми каза нещо доста странно. Каза, че като дошло времето да мине през изходния телепорт, хрътките отдавна нямало да са тук.
Суейн го гледаше внимателно.
— Но единственият начин да го направи — каза Селексин като че ли на себе си — е ако има телепорт.
— Телепорт ли?
— Една голяма кутия, в която се създава телепортационно поле. А както добре знаеш, на Земята няма телепорти.
Суейн се замисли за момент и в съзнанието му изплува един неясен спомен. Спомен за една все още неразгадана загадка.
— И колко голям е долу-горе един такъв телепорт? — попита той.
— Обикновено е много голям и много тежък — отвърна Селексин. — А и технологично е изключително сложен.
Суейн се замисли. Неясният спомен в съзнанието му бавно започна да се избистря.
И после всичко си дойде на мястото.
— Белос е донесъл телепорт тук — каза той.
— Не можем да знаем дали е така — рече Селексин.
— Напротив, можем — отвърна Суейн, бръкна в джоба си и извади оттам списъка на Харолд Куейд с изблиците на енергия.
— Какво е това, татко?
— Списък.
— Откъде го взе?
Суейн се обърна към Селексин.
— Намерих го в джоба на още един загадъчен гост, който беше открил начин да влезе във вашия лабиринт.
— И какво има в този списък? — попита Селексин.
— Погледни — каза Суейн като му подаде листа.
Селексин прескочи от единия покрив на другия, после се качи в хранилището, взе листа и го заразглежда.
— Нещо от Земята — каза Селексин. Погледът му шареше по листа. — Засечени изблици на енергия с неизвестен произход. Какви са тези цифри вляво?
— Времена — отвърна Суейн.
Селексин замълча за момент. После попита:
— Е, какво е това?
— Това е списъкът на всички телепортации в тази сграда, откакто бях телепортиран в нея от дома ми в Кънектикът в 6:03 тази вечер.
— Моля?
— И сега го разбрах — каза Суейн. — Засечени са тринадесет телепортации. Дванадесет в библиотеката, една в Кънектикът. Досега си бях обяснил само единадесетте от тези дванадесет изблика на енергия в библиотеката, а именно: седем участници с техните водачи, плюс четири хрътки, прави единадесет.
— Аха.
— Но нямах никакво обяснение за последния изблик. — Суейн посочи последния ред от списъка:
| 13. | 18:46:00 | НЙ | Изолиран изблик на енергия/ Източник: НЕИЗВЕСТЕН Вид: НЕИЗВЕСТЕН/Времетраене: 0.00:34 |
— Погледни го. Продължил е цели тридесет и четири секунди — над три пъти повече от останалите. И виж времето: 18:46. Това е почти двадесет и три минути след изблика преди него. Всички останали са се случили в рамките на двадесет минути.
Суейн погледна Селексин и каза:
— Последният изблик е бил отделен. — И е бил голям. Много голям. Нещо, за което са били необходими цели тридесет и четири секунди, за да се телепортира.
— Какво искаш да кажеш?
— Мисля, че Белос е имал съучастник, който е телепортирал в библиотеката телепорт, за да може той да изведе хрътките преди да си тръгне.
Селексин отново погледна списъка, после вдигна очи към Суейн.
— Тогава това означава…
— Означава — довърши мисълта му Суейн, — че някъде в тази сграда има телепорт. Телепорт, който можем да използваме, за да те върнем вкъщи.
— Тогава какво чакаме? — попита Холи.
— Вече нищо — каза Суейн и хвана Селексин за рамото, готов да хукне. — Да го намерим, докато все още имаме време.
Джеймс Маршъл стоеше в основата на рампата, водеща към паркинга, и наблюдаваше сините светкавици по електризираната метална решетка. До него се доближи операторът от буса.
— Сър?
— Какво има? — попита Маршъл, без да се обръща.
Проверка на състоянието: 0:01:00 до деелектризация.
Готовност.
— Сър, вече дори не получаваме сигнал. Радиостанцията на командир Куейд изобщо не е в ефир.
Маршъл прехапа устна. Нощта, която беше започнала толкова обещаващо, въобще не се развиваше добре. Вече бяха загубили двама души в библиотеката, бяха съсипали един комплект за съхранение на радиоактивни елементи, бяха загубили следите на един скитник, забелязан до южната стена на зданието, а на всичкото отгоре сега сградата гореше и по всяка вероятност щеше да изгори до основи. И за какво?