— Благодаря ти — каза Холи през сълзи. — Благодаря ти, че се грижеше за мен.
После се хвърли към Селексин и го прегърна. Той първо се стресна, изненадан от този внезапен изблик на чувства, но после бавно протегна ръце и също прегърна Холи.
— Пази се — каза той и затвори очи. — И се грижи за баща си, също както той се грижи за теб. Сбогом, Холи.
Тя го пусна, а той се обърна към Суейн и протегна ръка.
— Малко си ми висок, за да те прегърна — каза Селексин с усмивка.
Проверка на състоянието:
0:00:15 до деелектризация.
Суейн хвана ръката на дребосъка, стисна я и каза сериозно:
— Благодаря ти още веднъж.
Селексин сведе глава.
— Не съм направил нищо, което ти самият не би направил за нея. Или за мен. Аз само те замествах. Аз също ти благодаря, че ме накара да променя мнението си за теб.
И докосна вратата на телепорта. Тя се отвори с хидравличен звук.
Суейн сложи ръка на рамото на Холи и каза:
— Сбогом, Селексин. Няма да те забравим.
— Радвам се — отвърна Селексин. — Особено като се има предвид, че забравяше почти всичко, което ти казвах тази вечер.
Суейн тъжно се усмихна. Селексин стъпи в телепорта.
— И да не забравиш да телепортираш и това чудо, щом стигнеш — каза Суейн и посочи телепорта.
— Не се безпокой, няма — отвърна Селексин и затвори стъклената врата.
Суейн отстъпи от телепорта и погледна гривната на ръката си.
ПРОВЕРКА НА СЪСТОЯНИЕТО:
0:00:04 ДО ДЕЕЛЕКТРИЗАЦИЯ.
— По дяволите! — изруга Суейн, като осъзна какво означава това. — По дяволите!
Селексин натисна няколко бутона на стената и пристъпи до стъклената врата.
Зад него лумна ярка бяла светлина и дребосъкът долепи пръст до стъклото.
— Сбогом — изговориха устните му безмълвно.
Ослепителната бяла светлина го погълна, след което вътрешността на телепорта отново потъна в мрак.
И Селексин вече го нямаше.
Холи бършеше сълзите от очите си. Суейн отново погледна гривната.
ПРОВЕРКА НА СЪСТОЯНИЕТО:
0:00:01 ДО ДЕЕЛЕКТРИЗАЦИЯ.
ГОТОВНОСТ.
ДЕЕЛЕКТРИЗАЦИЯ ИНИЦИАЛИЗИРАНА…
Суейн сграбчи Холи за ръката и хукна презглава по пътеката към централното стълбище. Холи не разбираше какво става, но тичаше с всички сили.
Силно бипкане изпълни въздуха.
Суейн добре знаеше какво става — това, за което Селексин се беше опитал да му каже. Не беше необходимо дори да гледа гривната, за да се увери.
Проклетото нещо продължаваше да бипка на ръката му и докато звукът отекваше в ушите му, той разбра какво всъщност означава отменянето на Президиъна.
Електрическото поле бе прекъснато.
Гривната вече не беше заобиколена от него.
Тя се беше включила на самодетонация.
И нищо не можеше да я спре. На Земята нямаше друго такова електрическо поле, в което да се потопи.
Суейн погледна гривната, докато влиташе през вратата на стълбището. Дисплеят показваше:
ПРЕЗИДИЪНЪТ ОТМЕНЕН.
ДЕТОНАЦИОННО БРОЕНЕ ИНИЦИАЛИЗИРАНО.
14:54
И ОТБРОЯВА
Господи!
ШЕСТИ ХОД
30 ноември, 22:47
Пред библиотеката Маршъл раздаваше заповеди.
— Бързо! Бързо! Бързо! Влизайте вътре! — крещеше той, без да обръща внимание на дъжда.
Секунди преди това плетеницата от пращящо синьо електричество бе изчезнала от само себе си и пред Маршъл остана само зейналата дупка в металната решетка на паркинга. Сега момчетата от специалния отряд „Сигма“ бързо нахлуваха в паркинга.
— Хигс! — извика той.
— Да, сър!
— Искам медиите да стоят настрана от това. Иди при Ливайн и му кажи да се обади на телевизионните мрежи и да задейства връзките си. Разкарай тези камери оттук и ми извади забранителна заповед за полети над целия район. Не искам никакви хеликоптери в радиус пет мили около сградата. Тръгвай!
Хигс изтича нагоре по рампата.
Маршъл сложи ръце на хълбоците си и се усмихна.
Бяха вътре.
Суейн и Холи тичаха по стълбите.
Спряха на приземния етаж. Суейн надникна през вратата.
Етажът бе тъмен и пуст.
Празен.
Суейн едва успя да различи в тъмнината мецанина на първия етаж над него. Там също беше тъмно. Пожарът не беше стигнал дотук. Още не.
Тук нямаше никой.
Гривната.
14:23
14:22
14:21
Имаше някаква светлина при гишето за информация. Суейн предпазливо тръгна между лавиците към нея. Холи притеснено го последва.
Когато стигна на десет метра от гишето, той каза:
— Стой тук.
Отиде до гишето, надникна над него и потръпна.
— Какво има? — прошепна Холи.
— Нищо — отвърна той и бързо добави: — Не идвай.