Каранадонът видя запалката.
Суейн с ужас наблюдаваше как огромната черна лапа бавно се спуска и обхваща цялата му лява ръка до лакътя. Хвана я здраво. Стисна я. Спря кръвообращението му и Суейн видя как всичките му вени изпъкнаха. Щеше да му счупи ръката…
А после огромното същество блъсна китката му в земята.
Силно.
Суейн изрева от болка, когато ръката му се удари в мраморния под. Чу се силен кънтящ звук и изгаряща болка прониза ръката му.
При удара пръстите му инстинктивно се отвориха и запалката падна на земята.
Суейн въобще не забеляза това.
Но веднага забрави за изгарящата болка в ръката.
Взираше се втрещено в лявата си китка и не вярваше на очите си.
Гривната също се бе ударила в пода.
И от удара се беше разкопчала. Сега стоеше хлабаво около ръката на Суейн и продължаваше да бипка.
Но беше разкопчана!
Можеше да я махне.
Суейн погледна брояча.
12:20
12:19
12:18
И изведнъж усети как една лапа го сграбчва за врата и го блъсва в земята. Натискът върху гърба му се увеличи.
Време за смърт.
Суейн видя запалката. На пода. Можеше да я стигне.
Каранадонът наведе глава.
Суейн бързо грабна запалката, поднесе я до най-ниската лавица с книги, затвори очи и се помоли поне веднъж глупавата запалка на Джим Уилсън да проработи.
И я щракна.
Пламъчето лумна за около половин секунда, но на Суейн повече не му и трябваше.
Една прашна книга до запалката мигом лумна в пламъци, точно пред каранадона.
Звярът изрева, когато огънят светна до главата му и космите по челото му се запалиха, дръпна се, пусна Суейн и се хвана за горящото чело.
Суейн незабавно се извъртя, бързо изхлузи гривната, протегна се към крака на каранадона и я закопча около един от огромните нокти на звяра.
Гривната щракна.
Закопчана.
Суейн бързо се изправи, грабна Холи и пистолета и се спусна към огромните стъклени врати на главния вход на библиотеката. Зад себе си чуваше воя и рева на каранадона.
Стигна до вратите и ги отвори.
И видя поне десет коли с въртящи се светлини на покривите. И мъже с пушки. Да тичат към тях през дъжда.
Агенцията по национална сигурност.
— Това е полицията, татко. Дошли са да ни спасят!
Суейн я хвана за ръката и я дръпна към стълбището.
— Тези полицаи не са тук, за да ни помогнат, скъпа. Помниш ли какво стана с къщата на Елиот в „Извънземното“? Как лошите я натикаха в една голяма торба?
— Помня.
— Тези хора сега са същите.
— Ужас!
Стигнаха до стълбището и тръгнаха надолу.
Суейн спря.
Чуваше гласове… и викове… и тежки стъпки, идващи отдолу.
Момчетата от АНС вече бяха вътре!
Сигурно бяха влезли през паркинга.
— Бързо! Нагоре! — викна Суейн и дръпна Холи нагоре по стълбите.
И докато минаваха покрай вратата, водеща към приземния етаж, чуха силния трясък от счупено стъкло, последван от още гласове и викове.
Суейн затвори вратата.
Бяха в копирната стая на първия етаж.
— Бързо — каза той на Холи и я поведе към Интернет залата. — Оттук.
Влязоха и Суейн забърза към един от прозорците.
Той се отвори лесно и Суейн се наведе навън.
Намираха се в западната част на сградата. Под тях беше затревената площ на градския парк около библиотеката. От прозореца до земята имаше около пет метра.
Той се обърна и погледна висящите от тавана кабели.
— Татко — каза Холи, — какво ще правим?
— Ще се измъкнем оттук — отвърна Суейн, посегна към тавана и дръпна няколко от дебелите черни кабели.
— Как?
— През прозореца.
— През този ли?
— Да — каза Суейн и издърпа още няколко кабела и от други места. Започна да ги навързва един с друг.
— Ох — рече Холи.
Суейн счупи стъклото с дръжката на пистолета, завърза единия край на кабелите за оголената рамка и здраво го стегна.
Погледна Холи и каза:
— Хайде. — И пъхна пистолета в колана си.
Холи колебливо пристъпи напред.
— Качи се на гърба ми и се дръж здраво.
И тогава чуха някакви викове на първия етаж. За момент Суейн се заслуша. Звучаха като заповеди, команди. Някой казваше на някой друг какво да прави. Момчетата от АНС все още търсеха. Зачуди се какво ли прави каранадонът. Едва ли вече го бяха намерили.
— Добре, да тръгваме — каза той и качи Холи на гърба си. Тя здраво го хвана през врата.
Суейн хвърли вързаните кабели през прозореца и стъпи на перваза.
— Сър — чу се един глас през пращенето на статичното електричество.