Выбрать главу

После спря. На десет метра от тях. И ги наблюдава няколко секунди.

Те бяха в капан.

Маршъл викаше в радиостанцията си:

— Ще ви дам аз едно потвърждение! Това проклето нещо излезе през главния вход! Веднага пратете хора! И да вземат най-мощните оръжия, с които разполагаме!

Суейн прегърна Холи и я отнесе в най-отдалечения край на сцената. Каранадонът бавно приближаваше към тях. Дъждът биеше силно по покрива на ротондата.

— Слез долу — каза Суейн и спусна Холи през парапета, ограждащ сцената. Тя леко стъпи на земята, на метър и осемдесет под него.

Каранадонът стигна основата на ротондата. Козината му беше мокра от дъжда и сега беше гладка като на куче. Една дъждовна капка се търкулна по набръчканата му черна муцуна и се стече заплашително по един от острите му издадени зъби.

Огромният звяр бавно пристъпи по стъпалата към сцената.

Суейн тръгна по периферията на кръга, по-далеч от Холи.

Каранадонът стъпи на сцената.

Гледаше Суейн.

Настъпи безкрайна, напрегната тишина.

Суейн извади пистолета.

Каранадонът изръмжа. Дълбоко, гневно ръмжене.

И двамата не помръдваха.

После Суейн изведнъж се хвърли към парапета и каранадонът се спусна след него.

Суейн стигна парапета и тъкмо щеше да се прехвърли през него, когато една мощна черна ръка го хвана за яката, дръпна го назад и го захвърли в центъра на сцената.

Каранадонът наведе муцуната си към Суейн. Бяха лице в лице. Ръката с пистолета беше прикована към сцената под една от мощните космати лапи на звяра.

Суейн напразно се опитваше да се извърне от ужасните му остри зъби, лошия му дъх и черната набръчкана муцуна.

Каранадонът леко вирна глава, като че ли го предизвикваше да се опита да избяга.

Именно тогава Суейн извърна глава и видя задния крак на звяра да пристъпва напред.

Вълна на ужас заля тялото му, когато видя гривната, която бе носил през целия Президиън, точно пред очите си.

О, господи!…

Броячът продължаваше да отброява.

1:01

1:00

0:59

Оставаше само минута до детонацията.

Мили боже!

Суейн се загърчи, но каранадонът го държеше здраво. Изглежда, въобще не съзнаваше, че на крака му има бомба.

Суейн огледа ротондата в търсене на изход — видя бялата решетеста ограда, заобикаляща сцената, шестте колони, подпиращи куполовидния покрив. На оградата имаше закачена малка дървена кутия, но вратичката й беше с катинар. За какво ли служеше тази кутия?

Тук нямаше нищо. Абсолютно нищо, което да му помогне.

Изглежда, най-накрая възможностите му се бяха изчерпали.

И тогава изведнъж се чу глас.

— Ало?…

Каранадонът мигом извърна глава.

Суейн виждаше обратното броене на цифрите върху гривната на сантиметри от лицето си.

0:48

0:47

0:46

— Ало? Да. Насам, насам.

Беше Холи.

Беше застанала на ръба на сцената, а дъждът падаше зад гърба й като завеса. Каранадонът се завъртя да я погледне…

… и изведнъж нещо го перна по муцуната. После падна до главата на Суейн. Обувка. Черна ученическа обувка. Холи я бе хвърлила по каранадона!

Огромният звяр изръмжа. Дълбоко, гърлено ръмжене на чист животински гняв.

0:37

0:36

0:35

После бавно се надигна и се обърна към Холи.

— Холи! — извика Суейн. — Бягай! Гривната е още на крака му и ще избухне след тридесет секунди!

За миг Холи се сепна, после разбра какво й казва баща й и хукна презглава към парка.

Каранадонът се размърда, после изведнъж спря.

И се обърна към Суейн.

0:30

0:29

0:28

Звярът все още не беше освободил ръката на Суейн, в която той държеше пистолета — тя продължаваше да е притисната към сцената.

Суейн се опитваше да се измъкне, но напразно. Каранадонът беше прекалено тежък.

0:23

0:22

0:21

Гърбът на Суейн се отърка в нещо.

В някакъв капак.

Квадратен капак, леко хлътнал в бетона на сцената. Трап.

Беше трапът, който Суейн беше виждал да използват по време на представленията, когато беше водил Холи тук.

Той лежеше върху него.

Осъзна какво означава това. Огледа се и погледът му попадна върху малката дървена кутия на оградата.

Вече знаеше за какво служи.

В нея беше контролното табло за трапа.

0:18

0:17

Каранадонът стоеше над него и ръмжеше.

0:16

0:15

Макар че ръката му беше все още затисната под лапата на звяра, пистолетът бе насочен горе-долу към дървената кутия.

0:14

0:13

Суейн стреля. Куршумът улучи горния край на кутията. Каранадонът изрева.

0:12

0:11

Прицели се по-добре. Стреля. Този път куршумът попадна по-близо до катинара.

0:10