Маршъл пъхна ръце в джобовете си и тръгна към колата си. Трябваше да завърти няколко телефона. Имаше да дава обяснения.
Тази нощ бяха най-близо до осъществяване на контакт. Може би нямаше да имат друг такъв шанс.
А какво имаха сега?
Нищо.
Стивън Суейн седеше във вагона на метрото, дъщеря му спеше в скута му.
При всяко тръсване те се залюляваха заедно с другите четирима пътници в купето. Беше късно и почти празният влак щеше да ги откара до покрайнините на Ню Йорк, а оттам щяха да си хванат такси — скъпо такси — до Кънектикът.
До вкъщи.
Холи спеше спокойно в скута на Суейн, като от време на време се обръщаше да се настани по-удобно.
Суейн тъжно се усмихна.
Беше забравил, че всички участници в Президиъна имаха гривни. И когато полето около библиотеката беше премахнато, те — също като неговата — сигурно се бяха включили на самодетонация. Така че когато каранадонът избухна с неговата гривна, останалите гривни също бяха избухнали — където и да бяха се намирали по това време — на Рийз в подземния паркинг, на Балтазар на третия етаж, дори на Белос на дъното на асансьорната шахта.
Суейн погледна дрехите си — мазни, мръсни, кървави. Никой във влака, изглежда, не се интересуваше от това.
Той се усмихна уморено. После затвори очи и се облегна на седалката. Влакът громолеше в тунела към къщи.
ЕПИЛОГ
Ню Йорк, 04:52
Работниците в нюйоркското метро го наричаха Къртицата — обикновен локомотив, превърнат в метачна машина, само че на релси.
Късно нощем, когато влаковете в метрото бяха най-рядко, Къртицата минаваше по тунелите и въртящите се четки в предния й край събираха боклуците, нападали по релсите през деня. В края на маршрута събраният боклук се изсипваше в една пещ и се изгаряше.
По-късно тази нощ Къртицата мина по обичайния си път в тунела покрай градската библиотека. И докато минаваше покрай подстанцията на „Кон Едисън“, машинистът задряма.
И така и не забеляза отворената врата, нито порутената й вътрешност — засипана с отломки от бетон и тухли.
Не забеляза също и тихото подрънкване на метал в метал под Къртицата, когато тя минаваше покрай подстанцията.
Къртицата продължи по тунела и единственото, което остана след нея, беше чифт белезници, закопчани за релсата.
Интервю с Матю Райли
Какво ви вдъхнови да напишете „Битката“?
Всъщност две неща ме вдъхновиха да седна и да напиша „Битката“. Първо, творбите на Майкъл Крайтън. И досега смятам, че Крайтън е най-добрият разказвач на света днес. Историите му са не само оригинални, но и са разказани в темпо. През 1993 година, когато завърших гимназия, брат ми Стивън ми даде една книга и каза: „Разбрах, че Стивън Спилбърг ще прави филм по нея, разказва се за един зоопарк с генетично създадени динозаври“. Повече от всяка друга книга, която съм чел, „Джурасик парк“ подтикна желанието ми да разказвам истории с голям екшън 8 тях (особено такива, в които има огромни страховити „животински“ елементи).
По отношение на самия сюжет, вдъхновението ми да напиша „Битката“ дойде от любовта ми към спорта. Смятам, че във всяко състезание има драматизъм. Това, което оставаше да направя, за да се получи историята, беше да превърна моето състезание в най-важната битка — ако спечелиш, живееш; ако загубиш, умираш.
„Битката“ се появява за пръв път в края на 1996 година, когато сам сте финансирали издаването й. Какви са разликите, ако има такива, между този първи вариант и настоящата книга?
По отношение на цялостната история няма разлики. Като структура тази книга е точно такава, каквато беше и през 1996. Разликите са в детайлите — в начина, по който Суейн се справя с останалите участници. Най-големите промени направих в сцените на „крайния сблъсък“ — когато Суейн се изправя срещу тримата големи злодеи в книгата: Белос, Рийз и каранадона. В първоначалната версия на книгата тези сцени не са толкова сложни. Сега те са по-мащабни, по-напрегнати и по-ожесточени.
Другата голяма промяна е добавянето на кондата и рахнида. Във версията, излязла през 1996 година, тези двама участници не бяха назовани с имена или пък описани. Причината е много проста: когато първоначално седнах да напиша книгата, във фантазията ми се родиха шест различни вида извънземни (Рийз, Белос, кодиксът, Балтазар, хрътките и каранадонът) и просто не можех да измисля други! Но след няколко години размишления върху „Битката“ успях да измисля и тези две същества, затова ги прибавих.