Или поне така ми се стори, макар да звучеше безумно. Гроувър имаше гадже?!? Вгледах се по-внимателно в Хвойничка и забелязах, че ушите й бяха леко заострени. Очите й не бяха зачервени от плача, а изпъстрени със зелено — цвета на хлорофила. Тя беше дървесна нимфа. Дриада.
— Господин Андъруд! — извика седналият вляво сатир, прекъсвайки Гроувър. — Наистина ли очаквате да повярваме на тези небивалици?
— Ъъъ… Силен — заекна Гроувър, — това е самата истина!
Старейшината Силен се обърна към колегите си и им прошепна нещо. Хирон се понесе в тръс към тях и застана отпред. Спомних си, че той беше почетен член на съвета. Старейшините не ми се сториха кой знае колко внушителни. Приличаха на козли от зоологическа градина — сънливи, с големи кореми и замъглени очи, които не виждаха по-далеч от следващата порция слама. Не ми стана ясно защо Гроувър се притесняваше толкова.
Силен придърпа жълтата блуза на корема си и се поизправи на трона от рози.
— Господин Андъруд, от шест месеца — шест месеца! — слушаме скандалните ви твърдения, че богът на дивата природа Пан ви е проговорил.
— Така е!
— Какво безсрамие! — обади се един от старейшините.
— Марон — успокои го Хирон, — търпение!
— Търпение ли! — продължи Марон. — До рогата ми дойде от тези глупости! Откъде-накъде богът на дивата природа ще проговори… точно на него!
Хвойничка май беше готова да се нахвърли на стария сатир и да му издере очите, но Анабет и Клариса я задържаха.
— Не е сега моментът, миличка — прошепна Клариса. — Кротувай!
Не знам кое беше по-смайващо: че Клариса възпираше някой от бой или пък фактът, че тя и Анабет, които не се понасяха, като че ли в случая бяха от един отбор.
— В продължение на шест месеца — продължи Силен, — ние ви търпяхме, господин Андъруд. Позволихме ви да пътувате. Оставихме ви разрешителното за търсач. Чакахме да ни донесете някакво доказателство в подкрепа на нелепите си твърдения. И какво открихте за тези шест месеца обиколки?
— Трябва ми още малко време — примоли се Гроувър.
— Нищо! — включи се и седналият в средата старейшина. — Абсолютно нищо не открихте!
— Но, Леней…
Силен вдигна ръка. Хирон се приведе и зашепна нещо на сатирите. Те като че ли не бяха съгласни. Мърмориха и спориха, но кентавърът добави още няколко думи и накрая Силен въздъхна и неохотно кимна.
— Господин Андъруд — обяви той, — ще ви дадем един последен шанс.
Гроувър грейна.
— Благодаря!
— Имате една седмица.
— Какво? Но, почитаеми! Това е невъзможно!
— Само още една седмица, господин Андъруд. А след това, ако не докажете твърденията си, ще трябва да си изберете ново поприще. Което да подхожда повече на актьорския ви талант. В театъра, да речем. Или пък в някой танцов ансамбъл.
— Но, почитаеми… не мога да загубя разрешителното си за търсач! Целият ми живот…
— Обявявам заседанието на съвета за приключено извика Силен. — А сега ни оставете на спокойствие, за да обядваме!
Възрастният сатир плесна с ръце и няколко нимфи се отделиха от дърветата с подноси със зеленчуци, плодове, кутийки безалкохолни и други сатирски лакомства. Кръгът сатири се надигна и нападна храната. Гроувър унило се приближи към нас. На избелялата му синя тениска пишеше: „А ти имаш ли копита?“.
— Здрасти, Пърси — измърмори той унило и дори не протегна ръка. — Добре мина, нали?
— Тъпи дърти козли! — извика разпалено Хвойничка. — И представа си нямат колко усилия хвърляш, Гроувър!
— Има и друга възможност — обади се мрачно Клариса.
— Не, не! — поклати глава Хвойничка. — Гроувър, няма да ти позволя!
Той пребледня.
— Ще… ще помисля. Дори нямаме представа къде да започнем търсенето!
— За какво става дума? — попитах аз.
В далечината отекна сигнал на рог.
Анабет облиза устни.
— После ще ти обясня, Пърси. Сега трябва да се връщаме в хижите. Започва проверката.
Не беше честно, че проверката минаваше непосредното след пристигането ми в лагера, но нищо не можеше да се направи. Всеки следобед един от отговорниците на хижите се появяваше със свитък с точки за проверка. Хижата, която събереше най-много точки, получаваше правото първа да използва банята, което означаваше, че за нея със сигурност щеше да има топла вода. А тази с най-малко точки заминаваше на дежурство в кухнята след вечеря.