— Чакай малко! — спря го Силен. — А търсенето на Пан? Закъсня с повече от три седмици, Гроувър Андърууд! Разрешителното ти за търсач се отнема!
Гроувър си пое дълбоко дъх. Изправи глава и погледна Силен в очите.
— Разрешителното вече няма значение. Великият бог Пан е мъртъв! Умря и предаде духа си на нас.
— Какво? — Силен пламна от гняв. — Светотатство и лъжи! Гроувър Андърууд, ще те прогоня за тези приказки!
— Вярно е — обадих се аз. — Пан умря пред очите ни. Всички го видяхме.
— Невъзможно! Лъжете! Искате да унищожите природата!
Хирон замислено се взираше в Гроувър.
— Ще говорим за това по-късно.
— Не, ще го обсъдим сега! — извика Силен. — Трябва да…
— Силен — прекъсна го Хирон, — лагерът всеки миг ще бъде нападнат. Въпросът за Пан е чакал две хиляди години. Ще се наложи да почака още малко. Ако изобщо сме живи довечера.
И с тези бодри думи той свали лъка си и препусна към гората. Ние го последвахме.
По-мащабна военна операция в лагера не бях виждал. Всички бяха на поляната, облечени с бойни доспехи, само че този път нямаше да играем на „Плени знамето“. Синовете на Хефест бяха поставили капани край входа на Лабиринта — бодлива тел, ями, пълни с гърнета с гръцки огън, редици заострени колове. Бекендорф нагласяше два катапулта с размерите на пикапи, насочени срещу Юмрука на Зевс. Хижата на Арес беше най-отпред, строена във фаланга под командата на Клариса. Децата на Аполон и Хермес бяха пръснати сред дърветата с лъкове. Мнозина се бяха покатерили по клоните. Дори и дриадите бяха въоръжени с лъкове, а сатирите топуркаха наоколо, размахвайки яки тояги и щитове от дървесна кора.
Анабет отиде при братята и сестрите си от хижата на Атина, които бяха опънали палатка, където беше бойният щаб и откъдето се ръководеше отбраната. Пред нея вятърът развяваше сиво знаме със сова. На прага стоеше на пост шефът на охраната на лагера Аргус. Децата на Афродита се щураха наоколо и спираха всеки срещнат, за да оправят бронята му и да срешат стърчащия от шлема му гребен от конски косъм. Дори и синовете на Дионис си бяха намерили занимание — раздаваха на изпотените бойци бутилки с вода и кутийки сок.
Като че ли за всичко беше помислено, но Хирон измърмори недоволно:
— Не е достатъчно.
Спомних си какво бях видял в Лабиринта, чудовищата на арената на Антей и мощта на Кронос, която бях усетил на връх Тамалпаис. Кръвта ми изстина. Хирон беше прав, но нищо повече не можеше да се направи. За първи път ми се прииска Дионис да беше тук, но дори и той едва ли би могъл да ни помогне. На боговете им беше забранено да се намесват пряко във военните действия, ала явно титаните не се смятаха за обвързани с тези ограничения.
В другия край на поляната Гроувър разказваше на Хвойничка преживелиците ни. Двамата се държаха за ръце. Когато чу за смъртта на Пан, Хвойничка се разплака и от очите и закапаха зелени сълзи.
Тайсън помагаше на синовете на Хефест с подготовката на защитните съоръжения. Събираше големи камъни и ги трупаше на купчина край катапултите.
— Пърси, остани с мен — заповяда Хирон. — Когато битката започне, изчакай да видим срещу какво сме изправени. Мястото ти е там, където ще има нужда от подкрепления.
— Видях Кронос — рекох аз. Все още не бях превъзмогнал шока си от онзи сблъсък. — Погледнах го право в очите. Беше в тялото на Люк… но не беше Люк.
Кентавърът прокара пръст по тетивата на лъка си.
— Очите му са били златисти, предполагам. И покрай него времето е забавило своя ход.
Кимнах.
— Как е успял да се всели в смъртно тяло?
— Не знам, Пърси. Боговете от векове приемат човешка форма, но да се всели в тялото на съществуващ човек да слее божественото с човешкото… Не знам как не е изпепелил Люк.
— Кронос спомена, че тялото е било подготвено.
— Не ми се мисли какво точно означава това. Но пък може то да ограничи силата му. Засега поне, Кронос е затворен в смъртно тяло. То му дава видима форма, но да се надяваме, че в същото време не му позволява да покаже истинската си мощ.
— Хирон, ако той е начело на атаката…
— Не ми се вярва, момчето ми. Бих усетил приближаването му. Сигурно точно това е било намерението му, но според мен вие сте го задържали, като сте причинили струтването на крепостта му. — Погледна ме укорително. — С помощта на сина на Хадес…