— Не говори така! Ще измислим нещо.
Той ме погледна просълзен.
— Пърси, ти си най-добрият ми приятел. Виждал си ме под земята, в пещерата на циклопа. Наистина ли смяташ, че бих могъл…
Гласът му секна. Спомних си Морето на чудовищата и Пещерата на циклопа. Гроувър винаги беше мразил затворените пространства, но след онзи случай вече нищо не можеше да го накара да слезе под земята. Изпадаше в ужас и при вида на циклоп. Дори и на Тайсън… Гроувър се опитваше да го прикрие, но аз долавях чувствата му заради телепатичната връзка, която той беше създал между нас. Усещах го: той изпитваше ужас от Тайсън.
— Трябва да тръгвам — заяви той нещастно. — Хвойничка ме чака. Добре, че поне тя си пада по страхливците.
Той стана и излезе, а моят поглед случайно се спря на Квинт. Преподавателят по фехтовка кимна намръщено, сякаш двамата знаехме някаква мрачна тайна. След това продължи да реже наденичката с кинжала си.
Следобед минах през конюшнята на пегасите да видя приятеля си Блекджак.
— Здрасти, шефе! — Той заподскача в клетката си, черните му криле трепкаха във въздуха. — Донесе ли ми бучки захар?
— Знаеш, че не са полезни, Блекджак.
— Да бе, да! Носиш ли?
Усмихна се и му подадох шепа бучки. С Блекджак бяхме стари приятели. Бях помогнал за освобождаването му от пълния с чудовища кораб на Люк преди няколко години и оттогава той държеше да ми се отплати с най-различни услуги.
— Ще ходим ли скоро някъде? — попита Блекджак. — Да знаеш, че съм готов, шефе!
Потупах го по муцуната.
— Едва ли. По-скоро се говори за подземни лабиринти.
Блекджак изцвили уплашено.
— Няма начин! Не е за мен тая работа! Нали не си толкова луд, че да се напъхаш в някакъв лабиринт, шефе? Пътят под земята води единствено до екарисажа!
— Може и да си прав, Блекджак. Ще видим.
Пегасът сдъвка бучките захар и буйно разтърси грива.
— Уха! Страхотно! Е, шефе, ако ти дойде акълът в главата и решиш да литнем нанякъде, само свирни! Блекджак и приятелите му ще стъпчат всички, които заповядаш!
Отговорих, че няма да забравя предложението му. В конюшнята се появиха няколко от новите лагерници за урока по езда и аз си тръгнах. Гризеше ме мрачното предчувствие, че с Блекджак нямаше да се видим скоро.
След вечеря Квинт нареди да си сложим бойните доспехи, все едно щяхме да играем на „Плени знамето“, но настроението на лагерниците беше много по-сериозно. По някое време през деня складираните на арената сандъци бяха изчезнали и аз подозирах, че съдържанието им вече е пуснато в гората.
— Така — заяви учителят по фехтовка, седнал на масата на подиума. — Елате насам.
Беше облечен с черна броня и заради сивата си коса на светлината на факлите приличаше на призрак. Госпожа О’Лиъри доволно обикаляше наоколо и събираше огризки от вечерята.
Ще се разделите на отбори по двама — заобяснява Квинт. Избухна шумотевица, всеки задърпа приятеля си и се разразиха караници, и той повиши глас: — Отборите са вече определени!
— Ооооо! — изригна недоволен възглас.
— Целта е да вземете златния лавров венец и да останете живи. Венецът е в копринена торбичка, завързана на гърба на едно от чудовищата. Чудовищата са шест. Всяко има на гърба си копринена торбичка. Само в една от тях има венец. Който първи намери венеца, печели. И, разбира се, трябва да убиете чудовището, без да загинете.
Разнесоха се оживени коментари. Задачата изглеждаше проста. Всеки от нас се беше изправял срещу чудовища и ги беше побеждавал. Нали точно за това тренирахме в лагера.
— Сега ще чуете отборите — продължи Квинт. — Нямате право на размени. И без мрънкане и оплакване!
— Баф! — Госпожа О’Лиъри зарови муцуна в една чиния с пица.
Учителят извади един дълъг папирус и зачете имената. Бекендорф беше със Силена Берегард, което видимо чудесно устройваше сина на Хефест. Братята Травис и Конър Стол бяха заедно. Никаква изненада — двамата бяха неразделни. Клариса щеше да е с Лий Флетчър от хижата на Аполон — отличничка по ръкопашен бой в комбинация с майстор на лъка, доста труден за побеждаване отбор. Квинт изреди още няколко имена и след това прочете:
— Пърси Джаксън и Анабет Чейс.
— Супер! — ухилих се аз.
— Завързал си накриво нагръдника си — отвърна Анабет и ми помогна да го оправя.
— Гроувър Андъруд — продължи Квинт — и Тайсън.