Спомних си съня си — окървавения старец с разкъсаните дрехи.
— Онзи, който е направил Лабиринта?
— Да — отвърна Анабет. — Най-великият архитект и изобретател на всички времена. Ако легендата е вярна, работилницата му е в центъра на Лабиринта. Единствено той знае как да се ориентира вътре. Ако Люк успее да стигне до работилницата и да убеди Дедал да му помогне, няма да му се налага да се лута из проходите, нито пък да рискува да загуби армията си в някой от смъртоносните капани на Лабиринта. Може да се появи навсякъде — бързо и лесно. Първо в лагера, за да ни види сметката. А след това… на Олимп.
Възцари се гробна тишина, чуваше се само писукането на гумената играчка в челюстите на Госпожа О’Лиъри: „Писук! Писук!“.
Накрая Бекендорф положи големите си длани на масата.
— Чакайте малко. Анабет, ти каза „да убеди Дедал“. Дедал не е ли мъртъв?
Квинт изсумтя.
— Надявам се. Той е живял преди поне три хиляди години. А и дори да е жив, в легендата се казва, че е избягал от Лабиринта, нали?
Хирон нетърпеливо потропа с копита.
— Точно това е проблемът, скъпи ми Квинт. Никой не знае със сигурност. Носят се слухове, че… Всъщност за Дедал се разказват какви ли не истории, но в една от тях се твърди, че към края на живота си той отново се е скрил в Лабиринта. И е възможно още да е там.
Сетих се за стареца, когото бях видял в съня си. Изглеждаше толкова измъчен, че не ми се вярваше да е изкарал и седмица повече, да не говорим за три хиляди години.
— Трябва да слезем долу! — обяви Анабет. — И да намерим работилницата преди Люк. Ако Дедал е жив, да го убедим да помогне на нас, а не на Люк. Ако кълбото на Ариадна все още съществува, не бива да попада в ръцете на Люк.
— Задръж! — обадих се аз. — Ако проблемът е да предотвратим нападението, защо просто не взривим входа към пещерата и запушим прохода?
— Чудесна идея! — оживи се Гроувър. — Аз ще донеса динамита!
— Не е толкова лесно, глупчо — изръмжа Клариса. — Пробвахме се да го направим във входа, който открихме във Финикс. Резултатът беше плачевен.
Анабет кимна.
— Лабиринтът е вълшебен, Пърси. Нужна е огромна мощ, за да се запуши някой от входовете му. Във Финикс Клариса събори цялата сграда с кран, а входът към Лабиринта просто се отмести две крачки встрани. Най-добре е изобщо да не допуснем Люк да овладее тайната как да се ориентира в Лабиринта.
— Може да се опитаме да спрем атаката — предложи Лий Флетчър. — Вече знаем къде е входът. Предлагам да се окопаем там и да ги чакаме. Ако чудовищата му наистина се опитат да дойдат през Лабиринта, ще ги посрещнем с лъковете си.
— Още сега ще сложим часовои там — съгласи се Хирон. — Но се страхувам, че Клариса е права. Вълшебните граници осигуряват безопасността ни от столетия. Ако Люк успее да вкара голяма армия от чудовища в лагера… може и да не ни стигнат силите да ги отблъснем.
Тази новина като че ли не зарадва никого. В повечето случаи Хирон се мъчеше да гледа оптимистично на нещата и да ни вдъхва кураж. А след като той смяташе, че няма да издържим на удара, работата изобщо не вървеше на добре.
— Трябва да стигнем първи до работилницата на Дедал — настоя Анабет. — Да намерим нишката на Ариадна и да не позволим на Люк да я използва.
— Но след като никой не може да се ориентира вътре — попитах, — имаме ли изобщо някакъв шанс за успех?
— От години се занимавам с архитектура — отговори тя. — Едва ли някой друг познава Лабиринта на Дедал по-добре от мен.
— Но само си чела за него, не си слизала вътре.
— Е, да.
— Това не е достатъчно.
— Няма друг вариант.
— И все пак…
— Ще ми помогнеш ли, или не?
Изведнъж си дадох сметка, че всички местеха погледи между мен и Анабет, все едно гледаха тенис мач. От гумената играчка на Госпожа О’Лиъри се чу силно „ссс“ — хрътката беше отхапала розовата глава.
Хирон се прокашля.
— Нека решим нещата едно по едно. Ясно е, че ще се тръгне на подвиг. Някой трябва да слезе в Лабиринта, да намери работилницата на Дедал и да попречи на Люк да използва подземните проходи, за да нападне лагера.
— Знаем кой трябва да отиде — обади се Клариса. — Анабет!
Разнесе се одобрителен шепот. Анабет от малка чакаше да й бъде възложена мисия, но въпреки това не изглеждаше особено щастлива.
— Ти имаш не по-малко заслуги от мен, Клариса — рече тя. — И ти би трябвало да дойдеш.