Пета глава
Нико черпи мъртвите с хамбургери
Сигурно си мислите, че поне съм успял да се наспя хубаво преди тръгването, нали?
Нищо подобно.
През нощта сънувах каюткомпанията на „Принцеса Андромеда“. Прозорецът беше отворен и се виждаше огряното от Луната море. Прохладен ветрец поклащаше кадифените завеси.
Люк беше коленичил на персийски килим пред златния саркофаг на Кронос. На светлината на Луната русата му коса искреше като снежнобяла. Беше облечен в хитон, а отгоре бе сложил бяло наметало, спускащо се свободно по раменете му — отнякъде знаех, че се нарича химатион. Заради белите дрехи изглеждаше малко нереален, приличаше на някое от дребните божества на Олимп. Последно го бях видял проснат в безсъзнание в подножието на връх Тамалпаис, а сега си изглеждаше чудесно. Даже прекалено.
— Шпионите ни докладват за успех, господарю — рече той. — От лагера ще изпратят група в Лабиринта, както предположихте. Нашата част от уговорката е почти изпълнена.
— Прекрасно! — Гласът на Кронос прониза мозъка ми като с кинжал. От него лъхаше смразяваща жестокост. — Получим ли инструмента за ориентиране в Лабиринта, лично аз ще поведа първия боен отряд!
Люк замислено затвори очи.
— Не е ли прибързано, господарю? По-добре начело да застанат Крий или Хиперион…
— Не — отвърна гласът спокойно, но категорично. — Аз ще ги поведа! Още един ще се присъедини към нас и това ще е напълно достатъчно. Най-сетне ще се въздигна от Тартар…
— Но тялото ви, господарю… — гласът на Люк потрепери.
— Покажи ми меча си, Люк Кастелан!
Сепнах се. Никога преди не бях чувал фамилното име на Люк. Дори не се бях сещал за него.
Люк извади меча си. Двуострият Клеветник искреше зловещо, едната му страна беше изкована от божествен бронз, а другата — от стомана. На няколко пъти се бях изправял срещу него и едва се бях измъквал на косъм от смъртта. Зло оръжие, направено да убива както чудовища, така и простосмъртни. Единственият меч, от който се страхувах.
— Ти ми се врече — напомни му Кронос. — И получи този меч като свидетелство за клетвата си.
— Така е, господарю. Но…
— Искаше сила. И аз ти я дадох. Сега нищо не може да те нарани. Не след дълго ще властваш над боговете и простосмъртните. Не искаш ли да си отмъстиш? Да видиш Олимп повален?
Тялото на Люк потрепери.
— Да!
Ковчегът засия, златиста светлина изпълни каюткомпанията.
— В такъв случай се погрижи челният ни отряд да е готов. Веднага щом сключим споразумението, ще нападнем. Лагерът ще бъде изпепелен! Справим ли се с досадните герои, ще поемем към Олимп!
На вратата се почука. Светлината от саркофага угасна. Люк се изправи. Прибра меча в ножницата, оправи белите си дрехи и си пое дълбоко дъх.
— Влез!
Вратата се отвори. Влязоха две жени със змийски опашки наместо крака. Между тях вървеше Кели, емпусата, която ме беше нападнала в училището, преобразена като мажоретка.
— Здравей, Люк — усмихна се тя. Беше облечена в червена рокля и изглеждаше страхотно, но аз я бях видял в истинския й вид. Знаех какво се криеше под измамната й външност: един магарешки и един бронзов крак, червени очи, вампирски зъби и огнена коса.
— Какво искаш? — попита студено Люк. — Заповядах да не ме безпокоите!
Кели сви нацупено устни.
— Защо се държиш толкова грубо? Изглеждаш напрегнат. Не искаш ли да ти направя един масаж?
Той отстъпи назад.
— Ако носиш новини, докладвай. Иначе — навън!
— Защо си толкова груб напоследък? Преди с теб беше забавно.
— Но след това видях какво направи с онова момче в Сиатъл.
— О, той не означаваше нищо за мен — отвърна Кели. — Само закуска, нищо повече. Знаеш, че сърцето ми принадлежи на теб, Люк.
— Благодаря, не. Говори или напусни!
Тя сви рамене.
— Както искаш. Авангардът е готов и очаква заповедите ти. Може да тръгнем… — тя се намръщи.
— Какво? — попита подозрително Люк.
— Усещам нещо — отвърна Кели. — Сетивата ти са закърнели, Люк. Наблюдават ни!
Тя огледа каюткомпанията. Погледът й се спря върху мен. Лицето й се сгърчи в страховита маска. Оголи зъби и скочи към мен.
Събудих се с разтуптяно сърце. Струваше ми се, че зъбите на емпусата са на милиметри от гърлото ми.
Тайсън похъркваше на съседното легло. Това леко ме поуспокои.