— Недоразумение ли? Не сте ли се опитали да го убиете на няколко пъти?
Богинята махна с ръка.
— Това са стари работи, скъпа. Освен това, той беше дете на любимия ми съпруг от друга жена. Чашата на търпението ми преля, признавам. Но след това със Зевс минахме през процедура за преодоляване на проблемите в брака при един невероятен психотерапевт. Признахме си честно всичко и вече се разбираме — особено след последната му авантюра.
— Имате предвид аферата му с майката на Талия ли? — попитах аз и веднага ми се прищя да си прехапя езика. Щом чу името на нашата приятелка, Хера ми хвърли леден поглед.
— Пърси Джаксън, нали? Едно от… децата на Посейдон. — Имах чувството, че в главата й се въртеше друга дума, а не „деца“. — Доколкото си спомням, на съвета за зимното слънцестоене гласувах да те оставим жив. Надявам се, че не съм сгрешила.
Обърна се към Анабет със слънчева усмивка.
— Във всеки случай, не ти желая злото, момичето ми. Знам колко е трудна задачата ти. Особено когато трябва да се справяш с пакостници като Янус.
Анабет смутено сведе поглед.
— Той защо се появи тук? Направо ме побъркваше!
— Да, точно това се е опитвал да направи — кимна Хера. — Трябва да си дадеш сметка, че дребните божества като Янус винаги са страдали за незначителната роля, която им е отредена във Вселената. Боя се, че някои от тях не обичат Олимп и не е трудно да бъдат убедени да подкрепят баща ми.
— Баща ви? — обадих се аз. — А, да.
Бях забравил, че Кронос е баща и на Хера, не само на Зевс, Посейдон и останалите по-стари олимпийски богове. Вероятно това означаваше, че на мен Кронос ми се падаше дядо, но тази мисъл ми се стори толкова шантава, че побързах да я отпъдя.
— Постоянно трябва да държим под око дребните божества — продължи Хера. — Янус, Хеката, Морфей се кълнат във вярност на Олимп, но въпреки това…
— Затова Дионис го нямаше в лагера — сетих се аз. — Беше заминал да ги наобиколи.
— Точно така. — Хера впи поглед в избледнелите стенописи на олимпийските богове. — В тези тежки времена дори и боговете губят кураж. Започват да държат на дребнави, глупави неща. Забравят за цялото, превръщат се в егоисти. Но, както знаете, аз съм закрилница на брака. Уповавам се на постоянството. Човек трябва да надмогне крамолите и хаоса, да не губи надежда. Никога да не забравя целта си.
— А каква е вашата цел? — попита Анабет.
Богинята се усмихна.
— Да не допусна семейството ми да се разпадне, разбира се. А в момента най-добрият начин за това е да помогна на вас. Страхувам се, че Зевс не ми позволява да се намесвам много. Но веднъж на век-два, когато начинанието на героя е особено скъпо на сърцето ми, моят съпруг ми дава правото да изпълня едно желание.
— Желание?
— И преди да го изречеш, позволи ми първо да ти дам няколко съвета. Знам, че търсиш Дедал. Неговият лабиринт е загадка и за мен самата. Но ако искате да узнаете съдбата му, най-добре идете в пещите на сина ми Хефест. Дедал е велик изобретател, човек по неговия вкус. Едва ли има друг простосмъртен, на когото Хефест толкова да се е възхищавал. Ако някой е поддържал връзка с Дедал и може да ви каже какво е станало с него, това е Хефест.
— Но как да стигнем при него? — попита Анабет. — Точно това е желанието, което ще отправя към вас: да ни помогнете да се ориентираме в Лабиринта.
Хера като че ли изглеждаше разочарована.
— Така да бъде. Но знай, че си пожела нещо, с което така или иначе вече разполагаш.
— Как така?
— Средството за ориентиране в Лабиринта вече е на твое разположение. — Тя се обърна към мен. — Пърси знае за какво говоря.
— Така ли? — изненадах се аз.
— Не е честно! — възкликна Анабет. — Защо не ни кажете какво е то?
Хера поклати глава.
— Едно е да разполагаш с нещо, друго е да имаш мозъка да го използваш. Сигурна съм, че майка ти Атина би се съгласила с мен.
В залата отекна отглас от гръм, стоварил се някъде далеч от нас. Хера се изправи.
— Това беше за мен. Зевс губи търпение. Помисли хубаво над думите ми, Анабет. Намери Хефест. Сигурно ще се наложи да минете през ранчото. Но не се бавете дълго там. И използвайте всичко, с което разполагате, колкото и обикновено да ви се струва.
Вдигна ръка към двете врати и те изчезнаха, на тяхно място се появиха отворите на два прохода.