Тами и Кели все още си бяха с лилаво-белите униформи на мажоретки, в ръцете си държаха помпони.
— Как изглеждат? — попитах аз, но Рейчъл беше онемяла от страх.
— О, забрави я! — Тами ми се усмихна ослепително и пое към нас. Кели остана да пази вратата.
Бяха ни хванали в капан. Трябваше да си пробием път навън. Усмивката на Тами обаче беше толкова зашеметяваща, че не можех да помръдна. Страхотни сини очи, косата й се полюшваше над раменете…
— Пърси! — извика Рейчъл.
— Ъъъъ… — измучах нечленоразделно аз.
Тами се приближаваше. Протегна помпоните си.
— Пърси! — Гласът на Рейчъл като че ли идваше някъде много отдалеч. — Събуди се!
Наложи се да впрегна всичката си воля, за да извадя химикала от джоба си и да сваля капачката. Въртоп се превърна в дълъг метър и половина сияещ в златисто бронзов меч. Усмивката на Тами се преобрази в подигравателна гримаса.
— О, я стига! — извика тя. — За какво ти е мечът? Какво ще кажеш вместо това за една целувка?
Ухаеше на рози и мокра козина — странен, но в същото време опияняващ аромат.
Рейчъл заби нокти в ръката ми и ме ощипа здраво.
— Пърси, ще те ухапе! Погледни я!
— Не я слушай, тя просто ревнува. — Тами извърна глава назад. — Позволявате ли, господарке?
Кели продължаваше да стои пред вратата, като лакомо се облизваше.
— Давай, Тами. Чудесно се справяш.
Тами направи още една крачка към мен, но аз наведох върха на меча към гърдите й.
— Дръпни се!
Тя се озъби.
— Заек! — изръмжа презрително. — Това е нашето училище, зайче. Храним се с този, когото си поискаме.
Започна да се променя. Кръвта се оттече от лицето и ръцете й. Кожата й стана восъчнобяла, а очите — тъмночервени. От устата й щръкнаха дълги вампирски зъби.
— Вампир! — ахнах смаяно аз. И тогава видях краката й. Левият беше кафяв, покрит с козина, и завършваше с магарешко копито. А десният беше изкован от бронз. — Ъъъ… вампир с…
— Нито дума за краката! — извика Тами. — Не е възпитано да се подиграваш!
Тя пристъпи напред със странните си различни крака. Изглеждаше адски нелепо, особено с помпоните в ръцете, но смехът застина в гърлото ми, щом погледът ми се спря на червените очи и острите зъби.
— Вампир ли? — изсмя се Кели. — Тази глупава легенда тръгна от нас, глупчо! Ние сме емпуси, придружителките на Хеката!
— Ммм… — Тами се прокрадна към мен. — Сътворени сме с черна магия от животно, бронз и човешки дух, за да пием кръвта на младите мъже. Хайде, ела, дай да те целуна!
Тя оголи зъби. Бях толкова зашеметен, че не можех да помръдна, но в този миг Рейчъл хвърли едно барабанче по главата на емпусата.
Тами изсъска и отклони барабана. Той се изтърколи по пътеката между чиновете и пружините задрънчаха по опънатата кожа. След това Рейчъл метна и един ксилофон, но емпусата с лекота избегна удара.
— Обикновено не убивам момичета — изръмжа Тами. — Но за теб, простосмъртна, ще направя изключение. Зрението ти е прекалено добро!
Тя скочи към Рейчъл.
— Недей! — Замахнах с Въртоп. Тами се дръпна, но върхът проряза униформата й на мажоретка и с ужасяващ вой емпусата избухна в облак прах, който се посипа по Рейчъл.
Рейчъл се закашля. Изглеждаше така, сякаш някой току-що беше изсипал пакет брашно на главата й.
— Гадост!
— Извинявай — рекох. — Но обикновено така става с чудовищата.
— Уби стажантката ми! — изкрещя Кели. — Сега ще ти дам урок как се държим в това училище, заек!
Тя също започна да се преобразява. Къдравата й коса се превърна в искрящи пламъци. Очите й станаха червени. От устата й изскочиха вампирски зъби. Емпусата пое с широки крачки към нас, бронзовото й стъпало и копитото потракваха неравномерно по пода на кабинета по музика.
— Аз съм емпуса по-горен клас — изръмжа тя. — Не са ме побеждавали от хиляда години!
— Нима? — измърморих аз. — В такъв случай е крайно време.
Кели беше много по-бърза от Тами. Избегна първия ми удар и отскочи към духовите инструменти, събори подредените в редица тромбони и те се стовариха на земята е ужасяващо дрънчене. Рейчъл побърза да се дръпне настрани. Аз пристъпих между нея и чудовището. Кели кръжеше около нас, без да отделя поглед от меча.
— Толкова хубаво острие — рече тя. — Колко жалко, че не ми позволява да се приближа.
Образът й постоянно трепкаше и се променяше — ту беше страшилище, ту красива мажоретка. Опитвах се да не се поддавам на илюзията, но не можех да си събера мислите.