Водопадите боботеха. Тайсън заби поглед в ямата и премига, за да спре сълзите си.
— Как така са се стопили? — попитах аз. — Мислех, че чудовищата са безсмъртни, също като боговете.
— Пърси — обади се тихо Гроувър, — дори и безсмъртието си има граници. Понякога… понякога чудовищата потъват в забвение и губят волята си да бъдат безсмъртни.
Зачудих се дали не си мислеше за Пан. Спомних си как Медуза беше казала, че сестрите й, другите две горгони, са починали и тя е останала сама. Миналата година Аполон беше споменал, че старият бог Хелиос изчезнал, като му оставил задълженията си на бог на Слънцето. Не се бях замислял за това, но сега, като гледах Бриарей, си дадох сметка колко е ужасно да си толкова стар — на хиляди и хиляди години, и абсолютно сам.
— Трябва да вървя — рече Бриарей.
— Армията на Кронос ще нападне лагера — каза Тайсън. — Имаме нужда от теб.
Сторъкият увеси глава.
— Не мога, циклопе.
— Ти си силен!
— Вече не съм.
Бриарей се изправи.
— Хей! — Хванах една от ръцете му и го дръпнах настрани, където водата щеше да заглуши думите ни. — Бриарей, имаме нужда от теб. Ако не си забелязал, Тайсън вярва в теб. Рискува живота си, за да те спаси.
Набързо му разказах всичко — за намеренията на Люк да нападне лагера, за входа на Лабиринта, работилницата на Дедал, златния ковчег на Кронос.
Но той поклати глава.
— Не мога. Няма как да направя пистолет, който да спечели тази игра. — И той сви стоте си ръце в юмруци с протегнати напред показалци и вдигнати палци.
— Може би точно заради това се стопяват чудовищата — рекох. — Не защото простосмъртните спират да вярват в тях, а защото вие просто сами се отказвате.
Кафявите му очи се впиха в мен. Лицето му отново се промени в изражение, което ми беше добре познато — срам. След това Бриарей се обърна и уморено потъна в сенките.
Тайсън се разхлипа.
— Не плачи — Гроувър нерешително го потупа по рамото, което за него беше върховна проява на смелост.
Тайсън кихна.
— Как да не плача, козльо? Той беше моят герой!
Напразно се чудех какво да сторя, за да го ободря.
Накрая Анабет стана и метна раницата си на раменете.
— Хайде, момчета, да вървим. Тази яма ме плаши. По-добре да намерим някое по-подходящо място да поспим.
Настанихме се в проход, иззидан от големи мраморни блокове с прикрепени по стените бронзови поставки за факли. На мен ми приличаше на старогръцка гробница. Явно беше от по-старата част на Лабиринта и Анабет реши, че това е добър знак.
— Сигурно сме близо до работилницата на Дедал — рече тя. — Починете си хубаво. Ще продължим утре сутринта.
— И как ще познаем, че е дошло утрото? — измърмори кисело Гроувър.
— Хайде, заспивай — отвърна Анабет.
Гроувър не чака втора подкана. Извади стиска слама от раницата си, хапна малко, а от останалото си направи възглавница и веднага захърка. Тайсън се мота известно време. Поигра си с разни метални парченца, с които майстореше нещо, но все не беше доволен от резултата и постоянно разглобяваше това, което сглобеше.
— Съжалявам, че хвърлих щита — рекох. — Толкова труд вложи, за да го поправиш.
Тайсън вдигна глава. Окото му беше почервеняло от плач.
— Не се тревожи, братко. Ти ме спаси. Ако Бриарей ни беше помогнал, нямаше да се наложи да използваш щита.
— Той просто беше изплашен — отвърнах. — Сигурен съм, че ще преодолее страха си.
— Вече не е силен — поклати глава Тайсън. — Вече не е важен…
Въздъхна тежко и затвори око. Металните чаркове паднаха от ръцете му и се разпиляха на пода.
Опитах се и аз да заспя, но не успях. Когато те преследва огромен дракон с женска глава, размахващ отровни мечове, не е лесно да се отпуснеш. Примъкнах спалния си чувал до Анабет, която беше поела първия пост.
Настаних се до нея.
— Спи! — нареди тя.
— Не мога. Ти добре ли си?
— Защо да не съм добре? Нали виждаш как мина първият ден, в който съм начело? Всичко е страхотно!
— Ще се справим — отвърнах. — Ще намерим работилницата преди Люк.
Тя отметна косата от лицето си. По брадичката й имаше засъхнала кал. Сигурно точно така беше изглеждала, когато като малка е обикаляла из страната с Талия и Люк. Веднъж, макар и само на седем години, Анабет ги беше спасила от бърлогата на един циклоп. Дори и когато беше изплашена, както сега, в нея се криеше невероятна смелост.