— Коне-петли! — извика смаяно Тайсън. — Снасят ли?
— Веднъж в годината! — Герион ни се ухили в огледалото. — Яйцата им са страшно търсени за омлети!
— Това е ужасно — обади се Анабет. — Те са застрашен вид!
Собственикът махна с ръка.
— Златото си е злато, скъпа. А и едва ли си опитвала омлет от техните яйца.
— Това не е правилно — измърмори Гроувър, но Герион не му обърна внимание и продължи да обяснява.
— Ето там са огнедишащите ни коне, които сигурно сте видели на идване. Тях ги отглеждаме за войната.
— Коя война? — попитах аз.
Той се усмихна лукаво.
— Която дойде. А ей там са изключително търсените ни червени крави.
Стотици крави в черешов цвят пасяха на склона на хълма.
— Толкова са много… — рече Гроувър.
— Е, да. Аполон няма време сам да се грижи за тях — обясни Герион, — затова ни плаща на нас. И те се радват на голямо търсене.
— За какво? — попитах.
Той вдигна вежди.
— За месо, разбира се! Войските трябва да се изхранват!
— Убивате свещените крави на бога на Слънцето за пържоли? — извика Гроувър. — Това е против древните закони!
— По-кротко, сатире! Те са просто животни.
— Просто животни?!?
— Да. Ако Аполон имаше нещо против, щеше да ни каже.
— Ако знаеше — измърморих аз.
Нико се приведе напред.
— Това изобщо не ме интересува, Герион. Имаме работа да вършим!
— Всяко нещо с времето си, господин Ди Анджело. Погледнете насам, тук са някои от екзотичните ни видове.
Пасбището беше оградено с бодлива тел. Вътре пълзяха гигантски скорпиони.
— „Ранчото на трите Г“ — прошепнах аз. — Вашето лого беше на сандъците в лагера. Значи оттук е взел скорпионите Квинт!
— Квинт… — повтори замислено Герион. — Къса сива коса, мускулест, майстор на меча?
— Да!
— Никога не съм го виждал — отвърна той. — А ето там са прочутите ми конюшни. Не бива да ги пропускате.
Нямаше как да ги пропуснем, тъй като вонята се усещаше от сто метра разстояние. На брега на бистра река беше оградено пасбище с размерите на футболно игрище. В единия край бяха оборите, а пред тях стотина коня обикаляха в калта — и като казвам „кал“, имам предвид фъшкии. По-отвратително нещо не бях виждал — все едно от небето се беше стоварила лайняна вихрушка и за една нощ беше натрупала метър фъшкии. Конете изглеждаха чудовищно от газенето в тях, а положението в оборите беше още по-зле. Едва ли можете да си представите как вонеше — по-лошо и от влекачите, с които извозват боклука по Ийст Ривър.
Дори и Нико сбърчи нос.
— Какво е това?
— Моите обори! — отвърна гордо Герион. — Всъщност те принадлежат на Авгий, но ние се грижим за тях срещу скромна месечна такса. Чудни са, нали?
— Отвратителни са! — извика Анабет.
— Много тор — отбеляза Тайсън.
— Как може да държите животните в такива условия! — извика Гроувър.
— Почвате да ми лазите по нервите — изръмжа собственикът. — Това са човекоядни коне! На тях така им харесва.
— И освен това си такъв скъперник, че не искаш да платиш за чистенето — измърмори изпод шапката си Евритион.
— Млъкни! — сопна му се Герион. — Да, вярно е, че оборите се почистват трудно. Също така е вярно, че ми става лошо, когато духне вятър отсам. Но какво от това? Клиентите ми плащат добре!
— Кои клиенти? — попитах аз.
— И представа си нямаш колко се търсят човекоядните коне. Те са изключително удобен начин за разрешаване на проблема с отпадъците. Ненадминато средство да хвърлиш в ужас войската на врага! Чудесно забавление за купони! Постоянно ги даваме под наем.
— Вие сте чудовище! — обяви Анабет.
Герион спря муумобила и се обърна към нея.
— По какво разбра? По трите ми тела ли?
— Трябва да пуснете горките животни! — обади се Гроувър. — Не е правилно да ги държите така!
— А и тези клиенти, за които говорите постоянно — додаде Анабет. — Работите за Кронос, нали? Доставяте на армията му коне, храна и всичко останало, от което има нужда.
Герион сви рамене — странна гледка, тъй като имаше три комплекта от тях. Можеше сам да си прави мексиканска вълна по свиване на рамене.