— Работя за всеки, който ми плати, госпожице. Аз съм бизнесмен. Всичко тук е за продан.
Слезе от муумобила и пое към конюшните, сякаш за да се наслади на чистата природа. Гледката беше хубава — реката, дърветата, хълмовете и всичко останало, — като се изключеше блатото от конски тор.
Нико изскочи от последния вагон и изтича след Герион. Явно пастирът Евритион само се беше преструвал на задрямал, тъй като веднага вдигна тоягата си и пое след него.
— Дошъл съм тук по работа, Герион — рече Нико. — А ти още не си дал отговор на предложението ми.
— Хммм… — Герион се правеше, че разглежда един кактус. Лявата му ръка се вдигна и почеса средния гръден кош. — Да, ще се споразумеем.
— Духът каза, че можеш да ми помогнеш да намеря душата, която ми трябва.
— Чакай малко! — обадих се аз. — Мислех, че искаш моята душа!
Нико ме погледна презрително.
— Твоята? Че за какво ми е? Душата на Бианка струва колкото хиляда като твоите! Хайде, Герион, решавай: ще ми помогнеш ли, или не?
— Бих могъл, струва ми се — отвърна собственикът на ранчото. — Между другото, къде е твоят приятел, духът?
Нико като че ли се смути.
— Той не може да се появява през деня. Но е някъде наоколо.
Герион се усмихна.
— Не се и съмнявам. Минос винаги се скатава, когато… положението стане напечено.
— Минос ли? — Спомних си мъжа със златната корона, острата брадичка и жестоките очи, когото бях сънувал. — Злия цар на Крит? Това ли е духът, който те съветва?
— Гледай си работата, Пърси! — Нико се обърна отново към Герион. — Какво означава това, че положението е станало напечено?
Тригърдият въздъхна.
— Ами, Нико… Може ли да те наричам Нико?
— Не.
— Виждаш ли, Нико, Люк Кастелан предлага доста добри възнаграждения за полубогове. Особено за мощни полубогове. И съм сигурен, че когато научи малката ти тайна — чий син си всъщност, — няма да се поколебае да плати двойно за теб.
Нико извади меча си, но Евритион го изби от ръката му. Понечих да скоча, но Ортрос се стовари върху гърдите ми и изръмжа, муцуната му беше на сантиметри от гърлото ми.
— Не мърдайте! — предупреди ни Герион. — Защото в противен случай Ортрос ще разкъса гърлото на господин Джаксън. Хайде, Евритион, ако обичаш, хвани Нико.
Пастирът се изплю в тревата.
— Трябва ли?
— Да, глупако!
Евритион въздъхна отегчено, но преметна огромната си ръка на раменете на Нико и го повдигна във въздуха.
— Вземи и меча — заповяда с отвращение Герион. Мразя стикското желязо!
Пастирът вдигна меча, като внимаваше да не докосне острието.
— Това беше краят на обиколката! — обяви весело Герион. — Сега ще се върнем в къщата, ще обядваме и ще се свържем с приятелите ни в армията на титаните!
— Хиена! — изсъска Анабет.
Той се усмихна.
— Успокой се, скъпа. След като предам господин Ди Анджело, вашата групичка може да продължи пътя си. Не се бъркам в чужди подвизи. Освен това, вече ми е платено, за да ви пусна да минете, но това, боя се, не се отнася до господин Ди Анджело.
— Кой е платил? — изненада се Анабет. — За какво говорите?
— Няма значение, скъпа. Да вървим.
— Почакайте! — извиках аз и Ортрос изръмжа. Стараех се да не мърдам, за да не ми прегризе гърлото. — Герион, казахте, че сте бизнесмен. Имам предложение за вас!
Той присви очи.
— Какво предложение? Имате ли злато?
— Не, имам нещо по-добро. Предлагам ви бартер.
— Но вие нямате нищо, господин Джаксън.
— Може да го накарате да почисти конюшните — предложи нехайно Евритион.
— Точно така! — извиках. — Ако се проваля, получавате всички ни. И ще можете да ни продадете на Люк за злато.
— Ако конете не те изядат преди това — отбеляза Герион.
— Но приятелите ми пак ще останат при вас — отвърнах. — А ако успея, ще ни пуснете, включително и Нико.
— Не! — изпищя Нико. — Не ти искам услугите, Пърси! Не желая да ми помагаш!
Герион се усмихна.
— Пърси Джаксън, тези обори не са чистени от хиляда години… Макар че сигурно бих могъл да давам под наем по-голяма площ, ако се почистят.
— Какво може да загубите?
Собственикът на ранчото се поколеба.
— Добре. Приемам предложението, но поставям срок до залез-слънце. Ако не успееш, ще продам приятелите ти и ще забогатея.