Той се свлече на колене. Очаквах, че ще се стопи пред очите ми, както правеха чудовищата, но вместо това Герион само се намръщи и отново се надигна. Раната под престилката му започна да се затваря.
— Добър опит, синко — рече той. — Само че аз имам три сърца. Нищо не може да ме убие!
Преобърна скарата и навсякъде се разлетяха въгленчета. Едно се търкулна почти до лицето на Анабет и тя приглушено измуча през парцалите, които запушваха устата й. Тайсън напрегна жили, за да разкъса въжетата около китките си, но дори и неговата сила се оказа недостатъчна. Трябваше да приключа двубоя, преди приятелите ми да пострадат.
Промуших Герион в левия гръден кош, а той само се засмя. Мечът ми потъна в десния му корем. Никакъв ефект. Все едно забивах острието в плюшено мече — нямаше никакъв резултат.
Три сърца. Освен ако не поразях и трите едновременно…
Хукнах вътре в къщата.
— Страхливец! — извика той. — Върни се и умри в честен двубой!
Всекидневната беше украсена с кошмарни ловни трофеи — препарирани сърнешки и драконови глави, гилзи, мечове, лък и колчан.
Герион хвърли голямата вилица и тя се заби в стената над рамото ми. После измъкна два меча от витрината.
— И твоята глава ще увисне там, Джаксън! До мечката гризли!
Хрумна ми идея. Пуснах Въртоп и свалих лъка от стената.
Бях най-калпавият стрелец на света. На тренировките в лагера дори не успявах да оцеля мишената, камо ли да улуча центъра. Но нямах друг избор. Нямаше как да победя с меч. Помолих се на най-добрите стрелци, близнаците Аполон и Артемида, поне веднъж да се съжалят над мен и да ми помогнат: „Моля ви. Само един изстрел. Моля ви!“
Сложих стрела на тетивата.
Герион се разсмя.
— Глупак! Стрелата не е по-добра от меча!
Той вдигна мечовете си и нападна. Извъртях се рязко и преди Герион да успее да се обърне, пуснах стрелата странично в десния му гръден кош. Чу се „пуф, пуф, пуф“ — стрелата прониза един след друг и трите му гръдни коша, излетя от левия и се заби между очите на мечката гризли.
Герион изтърва мечовете. Обърна се и ме зяпна.
— Ти не можеш да стреляш! Казаха ми, че не можеш…
Лицето му позеленя. Собственикът на ранчото се строполи на колене и се разпадна на прах. От него останаха само три готварски престилки и големите каубойски ботуши.
Развързах приятелите си. Евритион не се опита да ме спре. След това разпалих отново огъня и хвърлих месото в пламъците като приношение за Артемида и Аполон.
— Благодаря — прошепнах. — Длъжник съм ви.
В далечината отекна гръмотевица, явно миризмата на изгоряло месо беше стигнала до боговете.
— Ура за Пърси! — извика Тайсън.
— Да вържем ли пастира? — попита Нико.
— Да! — обади се Гроувър. — Неговото куче едва не ми прегриза гърлото.
Погледнах Евритион, който продължаваше да си седи спокойно на масата. Ортрос беше положил двете си глави на коленете му.
— След колко време ще се прероди Герион? — попитах аз.
Евритион сви рамене.
— След стотина години, може би. Слава на боговете, той не е от тези, които се прераждат бързо. Направи ми голяма услуга, момче.
— Спомена, че си умирал заради него — рекох. — Защо?
— От хиляди години работя за този нещастник. Започнах като обикновен пастир, но после моят баща ми предложи безсмъртие и аз приех. Най-голямата грешка в живота ми. Сега не мога да мръдна от това ранчо. Не мога да си тръгна. Не мога да напусна. Гледам добитъка и водя войните на Герион. Двамата с него сме завинаги свързани.
— Може да промениш нещата.
Евритион присви очи.
— Как?
— Дръж се добре с животните. Грижи се за тях. Спри да ги продаваш за храна. И недей да търгуваш с титаните.
Пастирът помисли малко и кимна.
— Да, това би било хубаво.
— Привлечи животните на своя страна и те ще ти помогнат. След като Герион се върне, може пък този път той да работи за теб.
Евритион се усмихна.
— А, това вече наистина ще е хубаво.
— Няма да се опиташ да ни спреш, нали?
— Защо да ви спирам?
Анабет потърка разранените си китки. Продължаваше да гледа Евритион с подозрение.
— Шефът ти спомена, че някой е платил, за да ни пусне да минем оттук. Кой?
Пастирът сви рамене.
— Може да го е казал, за да ви заблуди.